— Мисля си за този джентълмен. Той замесен ли е в играта?
— Кажи каквото знаеш.
— Според мен този същият я заговори долу във фоайето и двамата обядваха заедно. Висок хубав тип, сложен като боксьор лека категория. И той отпътува с нея в таксито.
— Сигурен ли си?
Пиколото хвърли едно око към парите върху леглото.
— Добре, казвай колко ще струва сведението — уморено подхвърлих.
Той настръхна, остави снимката, измъкна двете сгънати банкноти от джобчето си и ги метна върху леглото.
— Благодаря за почерпката — рече. — Вървете по дяволите.
И се запъти към вратата.
— Седни и не бъди толкоз докачлив — изръмжах аз. Той седна и ме загледа навъсено.
— И стига си демонстрирал южняшкия си темперамент — продължих. — През всичките тези години ако знаеш колко хотелски хопове са минали през ръцете ми… Един не се случи да не ми погоди номер. Така че не се надявам да срещна някой от вашего брата, който да не играе своя игричка.
Той се усмихна бавно и кимна с глава. После взе отново снимката и ме загледа над ръба й.
— Добре излиза този джентълмен. Много по-добре от дамата. Но аз го запомних заради една друга подробност. Останах с впечатлението, че на нея никак не й хареса, дето той направо се приближи и я заговори.
Премислих думите му и реших, че не ми съобщават кой знае какво. Лейвъри може да е закъснял за срещата или да не се е явил на някоя друга, предишна.
— Имало си е причина за това — рекох. — А забеляза ли какви бижута имаше дамата? Пръстени, обици или нещо друго ценно, което да бие на очи?
Не бил забелязал.
— Косата й дълга ли беше или къса, права, на вълни или къдрава? Естествено руса или изрусена?
Лес се засмя.
— Е, мистър Марлоу, по последната точка едва ли някой може да отговори с точност. Дори когато са естествено руси, те пак си посветляват косите. Що се отнася до останалото, спомням си, че бяха по-скоро дълги, със завити навътре краища, а иначе прави. Но може и да греша. — Той погледна пак снимката. — Тук ги е вързала отзад. Нищо не си личи.
— Така е — съгласих се. — Единствената причина, поради която те попитах, беше да проверя дали не прекаляваш в наблюдателността си. Онези, които запомнят прекалено много подробности, са точно толкова ненадеждни като свидетели, както и другите, които нищо не забелязват. В повечето случаи си измислят половината. А ти издържаш на пробата за достоверност, предвид обстоятелствата. Много ти благодаря.
Върнах му двата долара и още пет да им правят компания. Той благодари, допи си питието и си тръгна безшумно. Аз също си допих, изплакнах чашите, реших, че май ще е по-добре да се прибера у дома, отколкото да спя в тази дупка. Облякох пак ризата и сакото си и слязох долу с чантата в ръка.
Единственият пиколо във фоайето беше рижият плъх — шефът на холовете. Отнесох чантата до регистратурата, а той не помръдна да я поеме от ръцете ми. Яйцевидната глава ми взе два долара, без дори да ме погледне.
— Два долара за тази дупка — рекох, — след като можех да прекарам нощта в някоя уютна и проветрива консервена кутия, и то без пари.
Дежурният се прозя, загря със закъснение и отвърна умно:
— Към три часа през нощта става доста прохладно. Оттам нататък до осем, че дори и до девет, е направо приятно.
Избърсах тила си и запреплитах крака към колата. Дори седалката пареше, при това в полунощ!
Прибрах се вкъщи в три без четвърт и Холивуд ми се видя като хладилна камера. Дори в Пасадина беше прохладно.
Глава 14
Сънувах, че съм в леденозелени водни дълбини с труп под мишница. Трупът имаше дълги руси коси, които постоянно се замотаваха пред лицето ми. Огромна риба с изцъклени очи, подуто тяло и лъщящи прогнили люспи плуваше около мен и ме гледаше цинично, като застарял коцкар. Тъкмо когато щях да експлодирам от липса на въздух, трупът в ръцете ми оживя, отдръпна се и в следващия миг аз се боричках с рибата, докато трупът започна да се преобръща във водата, а дългите му коси се въртяха пумпалообразно.
Събудих се с уста, натъпкана с чаршафа, с ръце, сключени около таблата на леглото, която явно се опитваха да изтръгнат. Когато я пуснах, мускулите ме боляха. Станах, обиколих стаята и запалих цигара, като опипвах килима с боси крака. Изпуших я и се върнах в леглото.
Когато се събудих отново, беше девет часът. Слънцето светеше в лицето ми. Стаята пареше от горещина. Взех един душ, обръснах се и наполовина облечен, отидох в малката трапезария към кухненския бокс да си препека филии, да си изпържа яйца и сваря кафе. Тъкмо привършвах, когато на вратата се почука.
Отворих с пълна уста. На прага стоеше слаб сериозен мъж в строг сив костюм.