— После?
— После още две седмици нищо. Тогава ми се обадиха от хотел „Прескът“ в Сан Бернардино да ми кажат, че в гаража им стои безстопанствен пакард на името на Кристал Грейс Кингзли, а на регистрационния талон бил посочен моят адрес. Питаха ме какво да го правят. Казах им да го оставят там и им изпратих чек. Помислих си, че са още в чужбина и са заминали с колата на Лейвъри. Онзи ден обаче го срещнах пред Спортния клуб ей тук, на долния ъгъл. И той ми каза, че изобщо не знае къде е Кристал.
Кингзли ми хвърли бърз поглед и сложи на бюрото бутилка и две чаши от цветно стъкло. Наля и побутна едната към мен. Вдигна своята към светлината и изрече бавно:
— Лейвъри твърди, че не са отпътували заедно и изобщо от два месеца не я бил виждал, нито чувал.
— Повярвахте ли му?
Той кимна намръщено, изпразни чашата и я бутна настрана. Опитах моето питие. Беше скоч. Не от най-добрите.
— Ако му повярвах — а може би сбърках, — то не е, защото може да му се има доверие. Нищо подобно. Повярвах му, защото е гадно копеле, за което няма нищо по-приятно от това да преспи с жените на приятелите си и после да се фука навсякъде. Знам, че щеше да посинее от удоволствие, ако можеше да ми по-годи такъв номер и да разправя наляво и надясно, че навил жена ми да избяга с него, и да ме остави с пръст в устата. Познавам този тип женкари, а него специално — много добре. Известно време работи тук при нас като търговски пътник и през цялото време си имаше неприятности. Все се забъркваше в истории с чиновничките. Освен това му казах и за телеграмата от Ел Пасо — за какво му е да ме лъже?
— Може да му е вързала тенекия — рекох. — Това сто на сто би му бръкнало в здравето и би засегнало комплекса му на Казанова.
Кингзли малко живна, но не особено.
— И все пак съм готов да му повярвам — поклати той глава. — Освен ако ми докажете, че греша. Това е една от причините, поради които искам да ви наема. Съществува обаче Друга, много тревожна страна. Работата ми тук е много добра, но все пак си е служба. Един шумен скандал ще ме погуби. Ще изхвърча като тапа, ако жена ми си има неприятности с полицията.
— С полицията ли?
— Покрай другите си дейности — мрачно поясни той — жена ми все пак намира понякога време да краде от големите универсални магазини. Мисля, че това става само когато прекали с шишето — тогава получава нещо като илюзорен комплекс за величие, но все пак се случва и сме си имали доста неприятни сцени в канцелариите на някои управители на магазини. До този момент все успявах да ги убедя по някакъв начин да не я дават под съд, но ако нещо подобно се случи в чужд град, където никой не я познава… — Той вдигна ръце и ги отпусна да шляпнат звучно върху писалището. — Може да се стигне и до затвор, нали?
— Вземали ли са й досега отпечатъци от пръстите?
— Никога не е била арестувана.
— Нямам това предвид. Понякога големите универсални магазини поставят условие — няма да те дадат под съд, ако се оставиш да ти вземат отпечатъците. От една страна, това стряска случайните крадци, а от друга, магазините си съставят досиета за защита от клептомани. Щом те пипнат няколко пъти по отпечатъците, и край — завеждат дело.
— Доколкото ми е известно, с нея не се е случвало.
— Струва ми се, че засега трябва да изключим от играта клептоманските й наклонности. Арестуват ли я, първата работа ще бъде да я претърсят. Дори ако в участъка се направят на ударени, когато им даде измислено име, те по всяка вероятност пак ще се свържат с вас. Освен това, щом загази по-надълбоко, тя самата ще се развика за помощ. — Почуках с пръст по синьобялата телеграфна бланка. — А това е изпратено преди цял месец. Ако нещата, от които се боите, са се случили междувременно, то делото е вече приключило и заглъхнало. Щом й е за пръв път, значи ще се отърве с мъмрене и условна присъда.
Той си наля още, за да уталожи тревогите си.
— Поуспокоихте ме — рече.
— Всякакви неща може да са се случили — продължих аз. — Например наистина да е избягала с Лейвъри и да са се разделили. Или да е духнала с друг мъж, а телеграмата да е номер. Може да е избягала сама или с приятелка. Да е прекалила с пиенето и сега да се лекува в частна клиника. Да се е забъркала в някаква каша, за която и представа си нямаме. Да й се е случило нещо много лошо.