Мисис Грейсън беше пълна жена, чиито очи някога може би са били големи и сини като на бебе. Сега бяха избледнели, помътени от очилата и леко изпъкнали. Къдрава бяла коса. Седеше и кърпеше чорапи, кръстосала дебелите си глезени, като краката й едва опираха пода. В скута й имаше панерче с шивашки принадлежности.
Грейсън беше висок, прегърбен мъж с жълтеникаво лице, високи рамене, щръкнали вежди и почти никаква брадичка. Горната част на лицето подсказваше, че не си поплюва. Долната разваляше ефекта. Очилата му бяха бифокални и по всичко личеше, че до появата ми бе глозгал раздразнително вечерния вестник. Бях проверил в градския справочник що за птица е. Главен счетоводител и приличаше на такъв от главата до петите. Дори пръстите му бяха измацани с мастило, а в джобчето на разкопчаната му жилетка имаше четири молива.
Внимателно прочете за седми път визитката ми, огледа ме от горе до долу и бавно попита:
— По какъв повод желаете да разговаряте с нас, мистър Марлоу?
— Интересува ме един човек на име Лейвъри. Живее срещу доктор Олмър. Дъщеря ви е била съпруга на доктора. А Лейвъри е мъжът, който я намерил през нощта, когато тя… ъъ… умряла.
Когато умишлено се поколебах преди последната дума, и двамата заеха стойка като хрътки-птичари. Грейсън погледна жена си, която поклати глава.
— Не ни се говори за това — незабавно отсече той. — Темата е твърде болезнена за нас.
Помълчах малко, като придобих техния посърнал вид. Сетне продължих:
— Не ви виня. Нито се опитвам да ви спечеля за клиенти. Просто бих искал да се свържа с човека, когото сте наели да проучи въпроса.
Те пак се спогледаха. Този път мисис Грейсън не поклати глава.
— Защо? — попита съпругът й.
— По-добре да ви разкажа какво знам.
И им разправих защо бях нает (без да споменавам името на Кингзли), както и за срещата ми с Дегармо предния ден пред къщата на Олмър. Те отново заеха стойка.
— Правилно ли ви разбрах — рязко започна Грейсън, — че доктор Олмър не ви е познавал, по никакъв начин не сте го закачили и въпреки това повикал полиция само защото сте се намирали пред къщата му?
— Да, правилно сте ме разбрали. Макар че стоях там цял час. По-скоро колата ми.
— Много странно.
— По-нервен човек от него не съм виждал — продължих. — А Дегармо ме попита дали не съм нает от нейните хора — имаше предвид вас. Изглежда, все още не се чувствува в безопасност.
— В безопасност ли? — Той не ме гледаше, докато задаваше този въпрос. Запали бавно изгасналата си лула, после наби тютюна с върха на голям метален молив и отново я разпали.
Аз само свих рамене. Грейсън ми хвърли един поглед и отмести очи. Мисис Грейсън изобщо не ме погледна, но ноздрите й потръпваха.
— А Олмър откъде знаеше кой сте? — внезапно попита той.
— Записа си номера на колата, обади се в автоклуба, после провери името ми в телефонния указател. Аз поне бих постъпил така и го видях през прозореца, като звънеше по телефона и разлистваше указателя.
— Значи полицията му е в джоба.
— Може и да не е. Ако тогава са сбъркали, не биха искали грешката да излезе сега наяве.
— Грешка! — изсмя се той почти пискливо.
— Добре, темата ви причинява болка, но малко свеж въздух няма да й навреди. Вие сте убедени, че той е убил дъщеря ви, нали? Затова сте наели частния детектив.
Мисис Грейсън вдигна бързо очи, наведе пак глава и сгъна още един чифт закърпени мъжки чорапи. Грейсън премълча.
— Имахте ли някакво доказателство, или просто не го обичахте? — настоях аз.
— Доказателство имаше — каза той горчиво, но с неочаквано ясен глас, сякаш най-сетне бе решил да говори. — Трябва да е имало. Каза ни, че разполага с някаква улика, но не и каква точно. Полицията се погрижи за това.
— Чух, че го арестували и после го затворили за шофиране в пияно състояние.
— Вярно е.
— Значи така и не ви каза с каква улика е разполагал?
— Не.
— Това не ми харесва. Имам чувството, че се е колебаел дали да използува сведението си във ваша полза, или за да изнудва доктор Олмър.
Грейсън отново погледна жена си.
— Мистър Толи не ми направи такова впечатление — тихо изрече тя. — Беше много скромен. Но това понякога нищо не значи.
— Следователно името му е Толи. Надявах се да го науча от вас.