— Иска ми се да е той — рекох. — Достатъчно близо живее. Полицията обаче е на мнение, че убийцата е жената на моя клиент. Ще имат купища улики срещу нея, стига да я открият. Но ако Олмър има пръст в тази работа, то ще е свързано със смъртта на вашата дъщеря. Затова се опитвам да науча нещо повече.
— Човек, извършил вече едно убийство, няма да му мисли много-много, преди да убие втори път.
Каза го, сякаш бе разсъждавал обстойно над проблема.
— Може да сте прав — съгласих се аз. — Каква беше според вас подбудата за първото?
— Флорънс беше много буйна — тъжно въздъхна той. — Буйно и невъздържано момиче. С широки пръсти, екстравагантни вкусове, винаги си намираше някакви съмнителни приятели, прекомерно приказваше, и то все на висок глас, и общо взето, се държеше като глупачка. Подобна съпруга може да представлява опасност за човек като Албърт Олмър. Но това едва ли беше основната подбуда, нали, Лети?
Той погледна жена си, но тя не вдигна очи към него. Забоде иглата в кълбо конци и нищо не каза, Грейсън въздъхна и продължи:
— Имахме основателни подозрения, че е завързал интимна връзка с медицинската сестра, която работеше при него, и че Флорънс го бе заплашила с публичен скандал. А той, сам разбирате, не можеше да си позволи такова нещо. Всеки скандал би довел до друг, още по-компрометиращ.
— А как е извършил убийството?
— С морфин естествено. Винаги разполагаше с достатъчно количество и го използуваше, без да се замисля. А след като е изпаднала в кома, я свалил в гаража и пуснал мотора на колата. Аутопсия, както знаете, нямаше. Но дори и да бе имало, всички знаеха, че същата нощ й е била правена инжекция.
Аз кимнах, а той се облегна назад и прекара доволно ръка през косите си, после по лицето и я остави да тупне върху кокалестото си коляно. Изглежда, и по този въпрос бе мислил дълго и обстойно.
Погледнах ги. Двама възрастни хора, които седяха кротко и година и половина след случката тровеха умовете си с омраза. Много би им допаднало, ако Олмър се окажеше убиецът на Лейвъри. Направо ще изпаднат във възторг. Ще се затоплят чак до коленете.
— Вярвате, че е станало така, защото ви се иска — обадих се след продължителна пауза. — Все пак не е изключено да се е самоубила, а да се потулили историята, за да прикрият игралното казино на Конди и донякъде за да не се стигне дотам, че Олмър да дава публични показания.
— Глупости! — рязко се сопна старецът. — Той я уби, в това няма съмнение. Била е в леглото си, дълбоко заспала.
— Откъде сте толкова сигурен? Може сама да е вземала морфин и да е имала изградена поносимост към него. В такъв случай въздействието на една инжекция няма да е много продължително. Би могла да стане посред нощ, да се погледне в огледалото и да види насреща си танцуващи дяволчета. Случват се и такива неща.
— Мисля, че ни отнехте достатъчно време — каза Грейсън.
Станах, благодарих им, направих две крачки към вратата и добавих:
— След арестуването на Толи не сте предприемали други мерки, така ли?
— Срещнах се с един от заместниците на прокурора, казва се Лийч — изръмжа старецът. — Но нищо не постигнах. Нямал основания да възобновява делото. Дори историята с наркотиците не го заинтересува. Но горе-долу след месец затвориха заведението на Конди. Трябва да беше във връзка с моето оплакване.
— По-скоро полицията на Бей Сити е пуснала малко прах в очите на обществото. А Конди се е преместил другаде, стига да знаем къде да го търсим. С цялото оборудване, така както си е било.
Запътих се към вратата, а Грейсън се надигна от стола и се затътри подире ми. Жълтеникавото му лице се беше зачервило.
— Извинете, ако бях груб — каза. — Ние е Лети прекалено много предъвкваме тази история.
— А според мен проявявате завидно търпение. Имаше ли замесен още някой, когото не сме споменали по име?
Той поклати глава, после погледна жена си. Ръцете й бяха вкопчени неподвижно в поредния чорап, надянат на дървеното яйце. Главата й бе наклонена на една страна. Като че ли се вслушваше в нещо, но не в нашия разговор.
— Доколкото ми стана ясно, мисис Олмър е била сложена да легне от медицинската сестра на доктора — продължих. — С нея ли е бил в интимни отношения?
— Чакайте! — остро се намеси мисис Грейсън. — Ние изобщо не сме я виждали. Но името й беше много хубаво. Един момент да си спомня.
Почакахме един момент.
— Милдред… второто име съм забравила.
И тя щракна със зъби. Поех си дълбоко въздух.
— Може би Милдред Хавиланд, мисис Грейсън?
Тя се усмихна лъчезарно и кимна.
— Ами да, разбира се, Милдред Хавиланд. Нали си спомняш, Юстас?