— Настоявате ли да пия?
— Ами, не. Ако предпочиташ, ще скачам по корема ти.
Надигнах бутилката, стегнах гърлото си и напълних устата си с уиски. Куни се метна напред и заби юмрук в стомаха ми. Аз изплюх уискито и се свих на две, като кашлях и се давех. А бутилката изтървах.
Наведох се да я взема и видях как дебелото коляно на Куни се надига към лицето ми. Отстъпих встрани и го фраснах по носа с колкото сила ми беше останала. Той се хвана с лявата ръка за лицето, зави като ударено псе и посегна с дясната към кобура. Добс се хвърли странично към мен и замахна ниско. Гумената палка ме улучи зад лявото коляно, кракът ми изтръпна и аз тупнах тежко на земята, като скърцах със зъби и плюех уиски.
Куни свали ръка от разкървавеното си лице.
— Божичко! — простърга режещият му гърлен глас. — Това е кръв, моята кръв!
И като изрева диво, понечи да ме ритне в лицето. Претърколих се колкото можах по-надалеч, така че ме улучи в рамото. Но и това ми стигаше. Добс застана помежду ни и рече:
— Стига толкова, Чарли. Да спрем, преди да сме оплескали нещата.
Куни направи заднишком три несигурни крачки, седна на страничното стъпало на полицейската кола и пак се хвана за лицето. Извади опипом носна кърпа и внимателно си избърса носа.
— Една минутка само — каза през кърпата. — Само една-единствена минутка. Една-единствена.
— Успокой се — каза Добс. — Имаме достатъчно доказателства срещу него. Точка по въпроса.
И той бавно завъртя гумената палка покрай крака си. Куни стана от стъпалото и залитна напред. Добс опря ръка о гърдите му и го побутна назад. Дебелият се опита да махне ръката, която му пречеше.
— Искам да видя кръв — изхриптя. — Още кръв!
— Никакви такива! — рязко нареди Добс. — Успокой се. Получихме каквото искахме.
Куни се обърна и се запъти към дясната страна на полицейската кола. Облегна се на вратата и промърмори нещо през кърпата.
— Ставай, малкият — обърна се към мен Добс. Станах и потърках мястото зад коляното си. Нервът ми подскачаше като ядосана маймуна.
— Влизай в колата — продължи полицаят. — В нашата.
Аз се подчиних.
— Ти ще караш другата, Чарли.
— Ще я направя годна само за вторични суровини — изрева Куни.
Добс вдигна бутилката уиски, метна я през оградата и седна до мен на шофьорското място. После завъртя ключа.
— Здравата ще си изпатиш — рече. — Не трябваше да го удряш.
— Защо?
— Той е добро момче. Е, малко е буен…
— Но не е забавен. Даже никак.
— Само не му го казвай. — Колата потегли. — Много ще се засегне.
Куни тръшна вратата на крайслера, запали мотора и превключи грубо на скорост, сякаш целеше да изтръгне лоста. Добс плавно обърна и потегли на север покрай тухларната.
— Нашият нов затвор много ще ти хареса — рече.
— В какво ще бъда обвинен?
Той се замисли за миг, като шофираше умело и поглеждаше в огледалото, за да се увери, че Куни не следва.
— Превишена скорост. Съпротива при задържането! ШПС. Това на полицейски език ще рече „шофиране в пияно състояние“.
— Защо не включите удар с юмрук в стомаха, ритник в рамото, принудително пиене на алкохол при закана за физическа разправа, заплаха с пистолет и бой с гумена палка на невъоръжен човек? Това няма ли да подсили обвинението?
— О, я стига! Да не мислиш, че ми е много приятно?
— Бях останал с впечатлението, че са прочистили градчето. Мислех, че човек вече може да се разхожда вечер из него, без да си слага устойчива на куршуми ризница.
— Донякъде го прочистиха. Но внимаваха да не прекалят. Това би сплашило не особено чистите долари.
— Не бива да говориш така. Ще те изключат от профсъюза.
Той се засмя.
— Да вървят по дяволите. След две седмици съм в казармата.
За него случката бе приключила. Вече нищо не му говореше. Беше в реда на нещата. Дори не изглеждаше раздразнен.
Глава 26
Затворническите килии бяха чисто нови, или почти. Сивата боя на стоманените стени и вратата — цветът на военните кораби — още не бе изгубила блясъка си и само тук-таме беше оплескана с изплют тютюн за дъвчене. Лампата на тавана беше прикрита зад силно матирано стъкло. Покрай едната стена имаше две койки една над друга и на горната хъркаше някой, увит в тъмносиво одеяло. Съдейки по това, че бе заспал толкова рано, без да лъха на уиски или джин, и се беше спрял на горното легло, заключих, че е стар наемател.
Отпуснах се на долната койка. Бяха ме обискирали за оръжие, но не ми изпразниха джобовете. Извадих цигара и потърках пулсиращата гореща подутина зад коляното си. Болката се стрелна чак до глезена. Уискито, което бях изкашлял върху реверите на сакото си, вонеше на вкиснато. Повдигнах плата и издишах отгоре му цигарен дим. Пушекът се издигна и се разстла около осветения стъклен квадрат на тавана. Затворът тънеше в тишина. Някъде далече, в друго отделение, пискливо крещеше жена, но тук, при мен, беше спокойно като в църква.