— Така ли мислиш?
— Точно така мисля.
— Понякога се питам какво искат хора като теб. Сега в момента ми се струва, че имаш нужда от чист въздух. Би ли се поразходил?
Устата на Дегармо бавно се разтвори.
— Искаш да изчезна?
Уебър внезапно се наклони напред и острата му брадичка разцепи въздуха като нос на крайцер.
— Бъди така любезен.
Дегармо се надигна тежко, а по скулите му избиха червени петна. Облегна се с длан върху бюрото и погледна капитана. Настъпи кратко наелектризирано мълчание. После рече:
— Добре, шефе. Но да знаеш, че бъркаш.
Уебър не му отговори. Дегармо напусна стаята. Уебър изчака вратата да се хлопне след него и чак тогава заговори:
— Правилно ли разбирам, че сте в състояние да свържете случая Олмър отпреди година и половина с днешното убийство в къщата на Лейвъри, или само ми пускате дим в очите, защото много добре ви е известно, че Лейвъри е убит от жената на Кингзли?
— Двата случая бяха свързани още преди да застрелят Лейвъри. Съвсем грубо, разбира се, с моряшки възел. Но все пак достатъчно ясно, та човек да се замисли.
— Аз разрових тази история далеч по-обстойно, отколкото си мислите — хладно забеляза Уебър. — Макар че никога не съм се занимавал със смъртта на мисис Олмър и по него време не бях началник на криминалния отдел. Вчера сутринта може да не сте знаели нищо за Олмър, но оттогава досега явно доста сте научили за него.
Разказах му какво точно бях чул от мис Фромсет и от Грейсънови.
— Значи вашата теория е, че Лейвъри е изнудвал Олмър? — попита ме, когато свърших. — И че това по някакъв начин е свързано с убийството.
— Не е теория. Само вероятност. Но пренебрегна ли я, значи не си гледам добре работата. Отношенията между Лейвъри и Олмър, ако са съществували такива, може да са били близки и опасни, а може двамата просто да са се знаели. Нищо чудно изобщо да не са разговаряли. Но ако в случая Олмър няма нищо нередно, тогава защо е това настървение спрямо всеки, който прояви интерес към него? Може да е съвпадение, че Джордж Толи е бил опандизен за шофиране в пияно състояние по времето, когато е разследвал случая. Може да е съвпадение също така, че доктор Олмър повика полиция, задето зяпах къщата му, и че Лейвъри беше застрелян, преди да успея да разговарям с него втори път. Но съвсем не беше съвпадение, че двама от вашите хора следяха тази вечер къщата на Толи, готови, изгарящи от желание и способни да ми създадат главоболия, ако отида там.
— Прав сте — съгласи се Уебър. — И аз не съм сложил точка на този инцидент. Желаете ли да направите официално оплакване?
— Животът е твърде кратък, за да мога да се оплача от всички полицаи, които са ме били.
Той се намръщи.
— В такъв случай било, каквото било, ще минем всичко за сметка на вашето трупане на опит. А тъй като официално не сте арестуван, поне така разбрах, свободен сте да се приберете у дома, когато си пожелаете. И на ваше място бих оставил на капитан Уебър да се справи със случая Лейвъри и с неговата връзка с делото Олмър, стига да съществува такава.
— И с неговата връзка с някоя си Мюриъл Чес, намерена вчера удавена в едно планинско езерце близо до Пума Поинт, така ли да ви разбирам?.
Той повдигна късите си вежди.
— Мислите ли?
— Само че може да не я знаете като Мюриъл Чес, ако изобщо сте я познавали, а под името Милдред Хавиланд, бившата медицинска сестра на доктор Олмър. Същата, която сложила мисис Олмър да спи през нощта, когато я намерили мъртва в гаража, и която, ако работата не е била съвсем чиста, би знаела кой стои зад всичко и би могла да бъде подкупена или сплашена да напусне града малко след случката.
Уебър взе две кибритени клечки и ги счупи. Студените му очички бяха впити в лицето ми. Но нищо не каза.
— И тук именно се сблъскваме с едно истинско огромно съвпадение — единственото, което съм съгласен да приема в цялата история — продължих аз. — Защото въпросната Милдред Хавиланд среща в един ривърсайдски бар някой си Бил Чес и по причини, известни само на нея, се омъжва за него и отива да живее на езерото Литъл Фон. То пък от своя страна е собственост на човек, чиято съпруга е в интимни отношения с Лейвъри, който е открил трупа на мисис Олмър. Ето на кое казвам съвпадение. Просто съвпадение, но от основно значение. Всичко останало се гради върху него.
Уебър стана от мястото си, отиде при резервоара със студена вода и си сипа в две книжни чашки. После бавно ги смачка на топка и ги хвърли в кафявото метално кошче под резервоара. Разходи се до прозореца и се загледа в залива. Затъмняването още не беше въведено и по пристанището се виждаха множество светлини.