Бавно се върна при бюрото и седна. Пощипа носа си. Опитваше се да вземе някакво решение.
— Не виждам, дявол да го вземе, какъв смисъл има да свързваме всичко това с нещо, случило се година и половина по-късно.
— Е, добре — рекох. — Благодаря, че ми отделихте толкова време.
— Зле ли е кракът? — попита, като видя, че се навеждам да го разтрия.
— Зле е, но вече се оправя.
— Полицейската работа — каза почти нежно — е огромен проблем. Също като политиката. За нея са необходими хора от висше качество, а няма с какво да ги привлечем. Затова работим с онези, които се навият — и ето го резултата.
— Знам. Винаги съм го знаел. И не се сърдя. Лека нощ, капитан Уебър.
— Един момент. Седнете за малко. Щом трябва да включим в играта случая Олмър, нека го извадим на бял свят и да го разгледаме.
— Крайно време беше — съгласих се аз и седнах.
Глава 28
— Някои хора смятат — тихо продължи Уебър, — че ние тук сме една банда мошеници. Сигурно си мислят, че някой убива жена си, а после ми се обажда по телефона и казва: „Здрасти, капитане, тук един труп ми задръства антрето. Имам и пет стотака, които стоят без работа.“ А аз му викам: „Дадено. Задръж така, ей сега пристигам и ще потуля всичко.“
— Е, не чак дотам.
— В каква връзка искахте да говорите с Толи тази вечер?
— Той е разполагал с някакво сведение за смъртта на Флорънс Олмър. Нейните родители го наели да продължи разследването, но той така и не им казал каква е била уликата.
— И мислехте, че на вас ще каже? саркастично попита капитанът.
— Нищо не ми пречеше да опитам.
— Или може би ви се искаше да си отмъстите на Дегармо за грубото държане?
— Може и това да е било.
— Толи беше изнудвач на дребно — презрително изрече Уебър. — И то нееднократно. Крайно време беше да се отървем от него. А аз ще ви кажа каква му беше уликата. Имаше една обувка, открадната от крака на Флорънс Олмър.
— Обувка ли?
Той се усмихна леко.
— Чисто и просто обувка. По-късно я намериха, скрита в къщата му. Официална дамска обувка от зелено кадифе с лъскави стъкълца по токчето. Правена по поръчка при един холивудски майстор, който изработва обувки за театрални и други цели. А сега ме попитайте кое толкова й е важното.
— Кое й беше важното, капитане?
— Ами мисис Олмър си имала два съвършено еднакви чифта, поръчани заедно. Както се оказа, това често се правело. В случай, че едната обувка се ожули или някой пиян хипопотам настъпи дамата по крака. — Той помълча, леко усмихнат. — Единият чифт така и не бил обут — нито веднъж.
— Май че започвам да проумявам.
Той се облегна назад и потупа ръкохватките на стола. Изчака ме да продължа.
— Пътеката от страничната врата на къщата до гаража е циментирана — поясних. — Повърхността е доста груба. Ако предположим, че не е вървяла, а е била носена, и онзи, който я е носел, й е сложил обувките… и то чисто новия чифт…
— Е и?
— Толи може да е забелязал това, докато Лейвъри е телефонирал на доктор Олмър, който в момента е бил по своите визитации… Значи е взел обувката като улика, че Флорънс Олмър е била убита.
Уебър кимна.
— Щеше да е улика, ако я беше оставил на крака й, за да я намери полицията. Но след като я е взел, тя се превръща само в улика, че той е глупак.
— Правена ли й е кръвна проба за окис? Той разпери длани върху бюрото и ги загледа.
— Да. И окис наистина беше открит. Освен това полицаите, които разследвали случая, били убедени и от самите обстоятелства. Липсвали следи от насилие. Било е доказано, че доктор Олмър не е извършил убийството. Може да са сбъркали. Според мен разследването е било доста повърхностно.
— Кой го е водил?
— Мисля, че се досещате за отговора.
— Полицията не е ли забелязала липсващата обувка?
— Когато пристигнали, никаква обувка не липсвала. Не забравяйте, че междувременно докторът се прибрал у дома, повикан от Лейвъри, преди да дойдат нашите хора. За въпросната обувка знаем само от разказите на Толи. Той би могъл да я измъкне от къщата. Страничната врата била отключена. Прислугата спяла. Може да възразите, че не е знаел къде да търси неносената обувка. Но аз не бях се учудил, ако и за това се е досетил. Много го бива да си пъха навсякъде носа. Но не мога да твърдя с положителност, че е знаел.
Седяхме, гледахме се един друг и разсъждавахме.
— Освен ако предположим — бавно издума Уебър, — че медицинската сестра на Олмър е била съдружница на Толи в изнудването на доктора. Не е изключено. Някои факти сочат натам. Но повечето оборват това предположение. Какви основания имате да твърдите, че удавеното момиче е въпросната сестра?