Не след дълго излязохме от пределите на града и Дегармо проговори тихо:
— А сега да чуем какво ще кажеш. Току-виж, си дал някакво обяснение.
Крайслерът изкатери едно възвишение и се спусна надолу, където булевардът се виеше покрай парка, обкръжаващ болницата на ветераните. Тройните улични лампи върху високите стълбове имаха ореоли от морската мъгла, довеяна през нощта. Аз заговорих:
— Кингзли дойде при мен тази вечер и ми каза, че жена му се обадила по телефона. Веднага й трябвали пари. Идеята му бе да й ги занеса и да я измъкна от кашата, в която се е натопила. Моята обаче беше по-различна. Беше й вече казано как да ме познае, а аз трябваше да я чакам в бар „Паун“ на Осма и Аргело Стрийт.
— Значи е искала да го духне, а това ще рече, че е имало от какво да бяга, например убийство.
Той повдигна леко ръце и пак ги пусна върху волана.
— Отидох там няколко часа след нейното позвъняване. Знаех, че си е боядисала косата кестенява. Тя мина покрай мен на излизане от бара, но не я познах. Никога не бях я виждал на живо, а само на снимка. Снимката беше доста добра, но това не значи, че и приликата е докарана. След малко изпрати едно мексиканче да ме извика. Искаше си парите и никакви разговори. А аз настоявах да чуя цялата история. Накрая разбра, че няма да се отърве така лесно, и ми каза, че живее в „Гранада“. Накара ме да изчакам десет минути, преди да я последвам.
— Достатъчно, за да вмъкне някого.
— Някой се беше вмъкнал, в това няма съмнение, но не съм убеден, че с нейно знание. Тя поначало не искаше да отида там, нито да говори с мен. От друга страна, би трябвало да се досети, че ще настоявам да чуя някакво обяснение, преди да й дам парите, така че неохотата й може да е била лъжлива, за да ме накара да повярвам, че държа положението в ръце. Много я биваше да играе роли. От собствен опит знам. Така или иначе, аз отидох и взехме да говорим. Наприказва ми куп безсмислици до момента, в който споменах убийството на Лейвъри. Тогава много бързо стана прекалено красноречива. Предупредих я, че ще я предам на полицията. — На север оставихме зад гърба си Уестуд Вилидж, тънещ в мрак, ако не се брои денонощната бензиностанция и няколкото отделни прозореца. — Заплаши ме с пистолет. Мисля, че щеше да го пусне в действие, но застана твърде близо до мен и можах да й приложа хватка с главата. Докато се боричкахме, някой се промъкна иззад зелената завеса и ме зашемети. Когато дойдох на себе си, убийството беше извършено.
— Изобщо ли не можа да видиш кой те удари? — бавно попита Дегармо.
— Не можах. Усетих, по-скоро ми се мярна едра мъжка фигура. А това беше на дивана, сред дрехите. — Извадих жълто-зеления шал на Кингзли от джоба си и го преметнах през коляното му. — Видях го на врата му тази вечер.
Дегармо сведе поглед към шала. Вдигна го към светлината на таблото.
— Трудно можеш да забравиш такава вещ — каза. — Тя направо те халосва през очите. Кингзли казваш, а? Бре, да не повярва човек. После какво стана?
— Взеха да чукат по вратата. Още бях замаян, шашардисан и донякъде паникьосан. Целият се къпех в джин, обувките ми събути, сакото свалено и сигурно съм имал вид на човек, който би съблякъл насила жена и би я удушил. Затова се измъкнах през прозорчето на банята, позачистих се, доколкото беше възможно, а останалото ти е известно.
— Защо не си траеше в апартамента, където се вмъкна?
— Какъв е смисълът? Дори един полицай от Бей Сити би се досетил в най-скоро време къде да ме търси. Ако изобщо имах някакъв шанс, той беше да изчезна, преди да ме открият. Ако не попаднех на полицай, който ме познава, като нищо можех да се измъкна от къщата.
— Едва ли. Но те разбирам много добре — риск печели, риск губи. Какъв е според теб мотивът за убийството?
— Защо Кингзли е убил жена си — ако той е убиецът? Близко до ума. Тя го мамеше, създаваше му безброй неприятности, застрашаваше служебното му положение, а на всичкото отгоре се оказа, че е застреляла човек. Освен това беше богата, а Кингзли иска да се ожени за друга. Може да се е опасявал, че с парите си тя ще се измъкне от закона, а той ще стане за посмешище. Ако пък не успее и влезе в кафеза, той губи всякаква надежда да докопа паричките. Защото, за да се отърве от нея в този случай, трябва да се разведе. Това са премного подбуди за едно убийство. На всичкото отгоре му предоставих възможността да стана изкупителна жертва. Нямаше да мине, но щеше да обърка и забави следствието. Ако убийците не вярваха, че ще им се размине, щеше да има съвсем малко убийства.
— Все пак може да е някой друг, който дотук изобщо не фигурира никъде. Дори ако Кингзли е бил при нея, пак може да не е той. И убиецът на Лейвъри може да е друг.