— Ако реши да си тръгне, нямам никакви основания да го спирам.
— С мен ще дойде един полицай от Бей Сити, конто иска да го разпита във връзка с едно убийство. Не вашето, друго убийство.
Последва дълго пулсиращо мълчание.
— Нали не е номер, синко?
— Не е. Търсете ме на Тънбридж двайсет и седем двайсет и две.
— Може да се забавя половин час.
Аз затворих. Дегармо се усмихваше широко.
— Да не би мацето да ти е подало сигнал, който не съм видял?
Станах от леглото.
— Не. Просто се опитвам да отгатна мислите на Кингзли. Той не е хладнокръвен убиец. Онова, от което му е прикипяло, отдавна се е уталожило. Логично е да замине за най-тихото и спокойно местенце, което познава — за да се вземе в ръце. След няколко часа вероятно сам ще се предаде. За теб ще е по-добре обаче, ако го пипнеш преди това.
— Само да не си тегли куршума — студено заяви полицаят. — Такива като него често го правят.
— Докато не го откриеш, не можеш да му попречиш.
— И ти си прав.
Върнахме се в хола. Мис Фромсет подаде глава от кухнята, каза, че вари кафе, и ни попита дали искаме. Пихме по една чашка и продължихме да седим като изпращачи на гара.
Джим Патън се обади след двайсет и пет минути. Във вилата на Кингзли светело, а отпред имало паркирана кола.
Глава 36
Закусихме в Аламбра, после заредих с бензин. Излязохме на шосе №70 и започнахме да задминаваме камиони, навлизайки в хълмистия селски район. Аз карах колата. Дегармо седеше мрачно в ъгъла, пъхнал ръце дълбоко в джобовете си.
Тлъстите прави редици портокалови дръвчета се мяркаха покрай мен като спици на колело. Вслушвах се в свистенето на гумите по паважа, чувствувах се уморен и вкиснат от липса на сън и излишък на емоции.
Стигнахме дългия склон, южно от Сан Даймас, който се изкачва по билото и се спуска в Помона. Това е също така краят на пояса от мъгли и началото на полупустинната зона, където в ранна утрин слънцето е леко и сухо като старо шери, жежко като доменна пещ по пладне и смазващо като сърдита тухла привечер.
Дегармо пъхна клечка кибрит в крайчеца на устата си и рече почти подигравателно:
— Снощи Уебър ме направи на нищо. Каза ми за какво сте говорили.
Премълчах. Той ме погледна и после пак се извърна. Махна с ръка встрани.
— Не бих живял тук дори да ми поднесат цялата местност на тепсия. Въздухът се спарва преди още да се надигне сутрин от леглото.
— След минута-две ще бъдем в Онтарио. Там се включваме в булевард Футхил и в продължение на осем километра ще гледаш едни чудно красиви австралийски дървета с четирилистни цветове — казват се гревилея, а тук им викат свилени дъбове, защото листата им са като от коприна.
— Все ми е едно дали е копринено дърво или противопожарен кран.
Стигнахме центъра на града и завихме на север към Юклид по великолепния булевард. Дегармо изгледа гревилеите с дълбоко презрение. След малко каза:
— Удавената горе в езерото беше моя жена. Откак чух за това, не съм много на себе си. Гледам на всичко като бик на червено. Оня Чес само да ми падне в ръцете…
— Достатъчно неприятности причини, като я остави да се измъкне безнаказано след убийството на мисис Олмър.
Гледах право напред. Знаех, че извърна глава и впери очи в мен, но не и какво вършат ръцете му, какво е изражението на лицето му. Доста време мина, преди да проговори. Думите бяха произнесени през стиснати зъби, с крайчеца на устата, но въпреки това стържеха:
— Ти да не си откачил?
— Не. Нито пък ти. И знаеш не по-зле от всеки друг, че Флорънс Олмър не е станала от леглото и не е отишла сама в гаража. Няма защо да ти казвам, че е била отнесена, че именно затова Толи е задигнал едната обувка — понеже с нея не е стъпвано по бетонната пътека. Знаеш също така, че в заведението на Конди Олмър е направил на жена си инжекция в ръката, но тя е била колкото да я успокои и нищо повече. Той е познавал инжекциите си както ти познаваш кой нехранимайко няма пукната пара, нито къде да спи. Знаеш, че Олмър не е убил жена си с морфин, а дори да е искал да я убие, морфинът е последното средство, до което би прибягнал. Това обаче е свършил някой друг, а Олмър само я отнесъл долу в гаража — формално все още жива, за да може да вдиша малко газове, но от медицинска гледна точка практически мъртва. Всичко това ти е добре известно.
— Братко, как си успял да живееш толкова дълго? — кротко попита Дегармо.