Фредерик Мор-Симпсън познаваше твърде добре границата. Можеше да задава смислени въпроси и да дава смислени отговори. Имаше добра представа за тази спорна територия. Обаче сега за пръв път стъпваше на нейната земя. Познанията му бяха придобити от 3500 метра височина, но колкото повече беше наблюдавал и колкото повече неща беше чул, толкова по-голям привърженик ставаше на настъпателната политика. За неговия пресметлив и прагматичен ум на летец военните действия на земята, изглежда, винаги бяха облагодетелствали местните пущунски племена. Преди него и други се бяха уверили в това. Бяха го разбрали монголските императори, след тях сикхските нашественици, а сега и англичаните, които бяха готови да повторят същите грешки.
След като всяко кътче на тази земя може да се наблюдава от висок, лесно защитим планински зъбер и всеки зъбер е зает от зорки, много добре обучени стрелци, ако трябва да се направи някакво заключение, то трябва да се изразява в промяна на военната тактика. Според него тази промяна може да бъде внесена от Кралските военновъздушни сили. Ако се построят достатъчно писти за излитане и кацане, работата, която досега се е вършила на земята от потящи се пехотинци, както английски, така и индийски, би могла да се свърши от съвременната кавалерия — ескадрила леки бомбардировачи. Фред знаеше доста неща по този въпрос. Беше служил на Западния фронт. Наричаха го „въздушно прочистване“ и той беше убеден, че това е начинът, който трябва да бъде прилаган в бъдеще. „Бомбардировка на окопите, казваше той, това е начинът!“
Беше употребил много енергия и красноречие, за да накара невъзприемчивия Едуин Бъроус да възприеме възгледите му, докато пътуваха заедно от Пешавар. Фред не харесваше Едуин Бъроус. Не му допадаше неговото високомерно поведение на висш служител на индийската гражданска администрация. Не харесваше пискливия му глас, надменния му вид и неестествено лъскавата му прошарена коса. Най-много не харесваше твърдението му, че бъдещето принадлежи не на настъплението, а на отстъплението. Той препоръчваше изтегляне източно от Инд, като племената бъдат оставени сами да решават проблемите си, което ще спести много голяма сума пари на британското правителство. Да се остави Индийската империя с открит фронт, дълъг повече от 1000 мили, прави възможността за руско нападение по-голяма, помисли си Фред. Не го ли вижда този човек?
Фред беше много добре запознат с обсъжданата тема. В Кралските ВВС си беше изработил малко небрежен и неофициален маниер на общуване, но повечето хора бързо разбираха, че зад това външно впечатление се крие непреклонна решимост с честни и не съвсем почтени средства да налага своето мнение. Понякога Джеймс се изненадваше на разпалеността, в която Фред изпадаше много лесно. Беше толкова изненадан от това, че беше поискал и беше получил от разузнаването сведения за произхода на Фред. Те бяха безупречни. В тях нямаше нищо подозрително. Или пък имаше? Сред дейността на Кралските военновъздушни сили напоследък, в която Фред вземаше активно участие, беше един експеримент с така нареченото „въздушно прочистване“ в твърде ограничен мащаб. Обаче той беше разкрил изненадващия факт, че бавните бомбардировачи, с които разполагаха Кралските ВВС, ги правят твърде уязвими цели от земята за снайперистите на афридите и другите племена.
— Все едно, че ни чакат на гюме! — беше казал някой. — Това са много бавни птици.
Няколко млади летци бяха принудени да кацат аварийно на територията на племената. Общото мнение беше, че смъртоносното разбиване на самолета на земята е за предпочитане пред успешното аварийно кацане в тези територии. Пилотите, които по такъв начин бяха попадали в ръцете на пущуните, въпреки примамливите парични награди на англичаните за тяхното връщане не успяваха да оцелеят дълго и не умираха лесно. Джеймс се питаше дали настоятелността, с която Фред защитава своята агресивна политика, не е подхранвана от омраза и дори от чувство за вина.