Тя сподели мислите си с Грейс.
— За тази работа е нужно постоянство, а Джеймс със сигурност го притежава — рече тя.
— Грейс, то ще е нужно и на теб за следващия етап от пътуването — рече Бети и лицето й доби загрижено изражение. — Виж! Ако погледнеш назад към пътя, по който пристигнахме, какво ще видиш? Цивилизация! Овощни градини, зелени нивя, искряща на слънцето река, канали, куполът на колежа „Исмалия“ и разцъфнали ябълки и бадеми! Прилича на рай. А сега се обърни и погледни на запад. Какво виждаш? Ад! Всички оттенъци на кафявото и нито едно дърво, нито едно стръкче трева. А що се отнася до вратата на Аверн — тя посочи към вертикалната черна цепнатина на прохода Кибер и потръпна. — Не бих отишла там за нищо на света! Мисля, че си страхотно смела, Грейс, след като си готова да изминеш този път. Казват, че проходът е дълъг трийсет мили. Доста дълго пътуване!
— Пропускаш нещо. — За момент Грейс изгледа спокойно Бети. — Аз не съм туристка. Познавам тези хора, а и те ме познават. Ще кажа дори, че ми имат доверие, а то не беше спечелено лесно. Трийсет мили! Да, това е дълъг път, но както казват афганците, „пътят се съкращава наполовина, ако го изминеш с приятел!“, а аз ще направя точно това. — Спокойствието й беше впечатляващо. — Правила съм го и преди — добави равнодушно тя.
— Надявам се да не си помислиш, че преминавам границите на приличието, Грейс — рече, усмихвайки се, Бети, — но аз, разбира се, ще ги престъпя, ако те попитам защо трябва да засвидетелстваш такова внимание на емира? Ние имаме нужда от теб в Пешавар! Аз имам нужда от теб там. В Кабул със сигурност има доста компетентни лекари.
Грейс се усмихна.
— Емирът Аманула има много специални претенции към лекаря, най-важната от които е, той да не го убие! Няма гаранции, че местните лекари не са подкупени от негови роднини, имащи претенции към трона. Съвсем лесно е да се предпише смъртоносна доза. По тази причина той не позволява да му се поставя упойка дори и когато трябва да му се вади зъб. Но той ми има доверие. Идвал е няколко пъти в Пешавар да се консултира с мен и ние се разбираме добре. Освен това цени факта, че съм получила професионалната си подготовка на Запад. В много отношения страната му може би още се намира в каменната ера, но Аманула се прекланя пред западната култура. Същото се отнася и за жена му Сурайя. Тя е много красива и мъжът й се гордее с нея. Дори се е снимала облечена по парижка мода и без фередже — какъв скандал! Още по-важно е — Грейс се наведе напред със светнали от ентусиазъм очи, — че кралската двойка има намерение да въведе общо задължително образование в Афганистан и настоява то да се отнася както за момчетата, така и за девойките. Говори се дори на жените да бъде дадено правото да гласуват.
Бети започна да разбира основанията, които бяха накарали Грейс да предприеме това опасно пътуване.
— Значи ще гледаш да си близо до Сурайя и ще я подтикваш да се движи в правилната посока, така ли? А това не е ли малко опасно, Грейс? Всичките са заклети мюсюлмани. Едва ли ще можеш да го правиш с пълното съгласие на повечето хора в тази страна — предупреди я Бети. — Сигурна съм, че мюсюлманите няма да бъдат много доволни от подобни планове. Можеш да се сблъскаш с яростна съпротива.
Бети погледна отново към издигащите се един след друг хълмове, които стигаха в далечината до извисяващите се върхове на покрития със сняг Хиндукуш, и мрачното предчувствие отново я завладя. Поддавайки се на някакъв импулс, тя сграбчи ръцете на Грейс.
— Откажи се, Грейс! Още не е късно! Не отивай в онази пустош!
Глава пета
Доволни, че са останали за малко сами, Бети и Джеймс Линдзи стояха заедно на покрива на форта.
— Толкова се радвам, че си тук, Бетс! — каза развълнуван Джеймс, посягайки да я хване за ръката, като преди това се увери, че няма някой, който да гледа с неодобрение тези ласки.
— Е, поне ще мога да организирам официалната вечеря, която ще дадеш — рече Бети. — Ако искаш, аз ще подредя имената на гостите. За начало, кого искаш да поставя до теб?
— Не става въпрос кого искам, а кой би трябвало да бъде до мен. Предполагам, че от едната ми страна ще е онзи стар глупак Бъроус, а Ратмор от другата. Сложи Земан Хан до малката госпожица, как й беше името…