Бети погледна към покрития с древна керамика под. Тюркоазено и златисто? Не, тюркоазено и червеникавокафяво. Излъскан, загадъчен и блестящ, подът отразяваше заобикалящата го аркада. Последните лъчи на топлото слънце се промъкнаха през ръба на купола и като че ли накараха пода да затрепти. Колко предвидливо, помисли си Бети, колко типично за мъжа й, че беше запазил помещението без каквито и да било западни украшения и се беше задоволил с естествените материали и елегантните пропорции, които да говорят сами за себе си.
Бети се отдръпна настрани, когато редица облечени в бяло пущуни пристигнаха с блюдата за вечерята в ръце. Ароматните купчини от пухкав ориз с шафран и счукани бадеми със сигурност щяха да се харесат на всички. Платата бяха придружени от дълбоки блюда с агнешко с къри, тави с печени пилета, планини от подправени с мента кюфтета, купища плосък пешаварски хляб и с местния специалитет — печено овче месо, подправено с карамфил. Приготовленията изглеждаха добре и обещаващи. Когато се появиха останалите гости и започнаха да разговарят помежду си, Бети се отпусна. Дори сутрешното й гадене го нямаше, но за всеки случай реши, че ще е по-разумно да не приеме предложената й от един прислужник чаша шампанско и вместо това предпочете леденостуден плодов сок.
Огледа присъстващите. Колко безлични изглеждаха англичаните в белите си официални сака, бели ризи, черни вратовръзки и черни панталони редом с двамата пущуни. Земан и Искандер явно бяха решили да направят впечатление, помисли си с благодарност Бети. И без това високи над метър и осемдесет, двамата мъже се извисяваха още повече, слагайки на главите си високи яркосини тюрбани. Носеха торбести сини панталони, бели ризи и извезани със злато елеци — червен на Земан и син на Искандер. И двамата бяха обути в меки, извезани със злато чехли. Седнаха с кръстосани крака — явно чувствайки се удобно, на посочените им места и всеки взе чаша с шербет.
Когато светлината избледня, бяха внесени глинени лампи, като между всяка двойка гости беше поставена по една. Трептейки от лекия ветрец, който идваше от отворените врати, те отразяваха и подчертаваха още повече цветовете на пода.
Бети реши, че беше изпълнила задължението си на домакиня, като седна между двамата най-трудни за общуване компаньони. От дясната й страна беше Бъроус, пребледнял от болка, ненавиждащ всичко, което се беше случило до този момент или което беше видял през този ден. Ненавистта му се подсилваше и от ужаса да седи с кръстосани крака на пода, облечен във вечерно облекло, и да съзерцава много дългото меню с ястията, никое, от които стомахът му не би могъл да понесе.
Бети се извърна от него към седящия от лявата й страна лорд Ратмор. Той беше в кисело настроение. Беше очаквал тази официална вечеря с надеждата да седне до Лайли Кобленц. Според него тя имаше шавливи очи и би могъл да се поласкае малко от вниманието й. Беше забелязал, че американките се впечатляват от титли.
„Там поне щеше да имам с какво да се занимавам“ — каза си той. Обаче сега, за негова голяма досада, се намери между Искандер Хан и Бети. „Какво губене на време“ — помисли си ядосан Ратмор. Докато оглеждаше подредената на пода трапеза, погледна нагоре и улови отражението си в едно огледало на стената. Машинално приглади мустаците, които един индийски бръснар беше извил почти по прусашки. „Не е зле — каза си лорд Ратмор. — Не могат да ми се дадат повече от четирийсет години.“ Усмихна се заговорнически на отражението си в огледалото. Няколкото седмици под хималайското слънце бяха придали лек загар на обикновено розовите му бузи. „Има подобрение — реши той, когато за миг очите му се срещнаха с тези на Лайли. — Нямаше да е зле, ако бях малко по-висок, като онзи надут глупак Сандиландс. Може би изглеждам най-добре, когато съм седнал. Мога да бъда по-внушителен, ако съм на кон. Тази малка Лайли Кобленц е не само хубава. Казват, че има доста голямо влияние. Тук би могло да бъде сложено началото на един търговски съюз — «Кобленц-Ратмор Инк.» Естествено, трябва да подхвърля тази идея както на други хора, така и на самата нея.“
„Ха! Ха! — каза си Бети, четейки мислите му. — Явно няма да си даде труда да разговаря с домакинята си, интересът му е на друго място. Аз обаче съм твърдо решена да му досаждам, като му разкажа едно по едно за двайсет и петте пътувания на Джеймс до Пешавар през последния месец. Ще види той!“
Помисли си, че идеята й да постави Лайли между двама много привлекателни мъже беше великолепна. Реши, че Джо, който седеше от лявата страна на Лайли с леко отегчен вид и без медалите си, имаше най-милата усмивка, която беше виждала. А от дясната й страна беше съблазнителят Земан. „Двама силни мъже, застанали един срещу друг, от различни краища на земята“, спомни си Бети един цитат от поема на Киплинг. Е, те поне не бяха един срещу друг, Лайли беше между тях, но бяха достатъчно близко.