Лайли не се нуждаеше някой да й казва за какво става дума. Тя знаеше. Фортът беше нападнат, но това явно не направи голямо впечатление на никого. Обърна се към Грейс, когато последва нов залп.
— Не трябва ли да направят нещо? — попита тя развълнувана. В края на краищата нали беше дошла тъкмо за това. Изстрели в нощта! — Но защо не реагират англичаните? Знам, че са прословути със спокойствието си, но това не е ли малко прекалено?
— Мисля, че те знаят най-добре как трябва да постъпят — рече спокойно Грейс, потапяйки пръсти в купа за измиване на ръцете, когато от форта отвърнаха на стрелбата.
— Ето и въоръжения отговор, Лайли — каза Фред.
— Мисля, че можем да оставим тази работа на гарнизона — отбеляза Земан. — Най-много да е някоя банда космати разбойници африди, които извършват нападения от хълмовете, за да плячкосват оръжие и жени, и които стрелят по каквото им падне. Правят го непрекъснато. Ще видите, че хората от племената по тези места са ужасно примитивни.
Лайли се замисли за момент върху казаното, но после се обърна към Земан.
— Ей, Земан, вие също сте от афридите. На чия страна сте? — Забелязвайки игриво пламъче в очите на Искандер, Лайли замълча за момент, замислена и възмутена. При следващото прекратяване на стрелбата тя отново заговори: — Е, добре, Джеймс, достатъчно. Можеш да кажеш на момчетата си да престанат. Благодаря за представлението. Я какви хитреци! — възкликна тя с неприкрит сарказъм. — Сега със сигурност ще има какво да разказвам на момичетата в Чикаго, нали?
Джо се усмихна, виждайки я така засегната. Помисли си, че в края на краищата госпожица Кобленц може и да започне да му харесва.
Бети също беше впечатлена.
„Когато ми паднеш насаме, Джеймс Линдзи — рече си тя, — ще ти кажа, че малкото ти представление имаше обратен ефект!“
Независимо от това реакцията на американската девойка й хареса. Ако Лайли имаше пушка в ръка, би се втурнала през вратата, за да се справи с проблема.
„Ако някога ми се случи да съм във фургон, пресичащ прерията (а фамилията Кобленц със сигурност е правила точно това преди едно-две поколения), бих се радвала да имам до себе си момиче като Лайли Кобленц“ — си каза Бети. Наведе се напред и се обърна към компанията:
— Не знам как са се почувствали останалите, но нервите ми имат нужда от малко успокоение. (Джеймс беше предупредил предварително бременната си жена какво ще последва и й се беше изплезил вместо сигнал, но според нея бяха накарали Лайли да се почувства като глупачка и това я натъжи.) — И така, дали да не хапнем нещо сладко? Имаме захаросани плодове, пресни плодове и дори сладолед, така че вечерята още не е приключила.
Тя беше прекъсната от един прислужник, който влезе с малък поднос в ръце. Приближи се към Бети и почтително заговори.
— О, боже! — възкликна тя. — Приемете скромните извинения на хората от кухнята. Готвачът почти беше забравил най-важното ястие за вечерта. Златният фазан на Лайли! Явно се е затруднил малко с него, но е направил всичко, на което е способен, и сега той е пред вас. Страхувам се, че от него не е останало много. Кой иска да опита? Някой има ли място, за да окаже нужното внимание на този деликатес? — попита Бети, без да се надява много, че някой ще откликне на поканата й. Бяха погълнали огромно количество храна и дори този надут пуяк Бъроус се беше навел на няколко пъти, за да опита от ястията, след като се беше уверил, че в повечето от тях няма къри. Всички, дори и Лайли, извърнаха от нея очи, забиха ги в чиниите си, показвайки с жестове, че не желаят да се отзоват на поканата й. На помощ дойдоха добрите маниери на пущуните и Земан весело каза, че с удоволствие ще опита от фазана. Бети с благодарност му подаде подноса и той си сипа доста убедителна порция от неговите останки. Лайли беше много доволна. За да й угоди, Бети също си сипа малко и обяви, че ястието е превъзходно. То наистина беше. Реши утре да похвали готвача, че се беше справил така добре с такъв неблагодарен материал. Сосът приличаше на крем — дали беше с кисело мляко, подправките бяха много майсторски използвани, а месото беше крехко и много вкусно. Колко хубаво беше, че апетитът й се беше възвърнал! С удоволствие би похапнала порция сладолед за капак.
След като блюдата с вкусните ястия бяха прибрани, а на покривката се появиха пресни и захаросани плодове, големи стъклени кани с плодов сок и стройна редица бутилки шампанско, Джеймс обяви следващата атракция. Група музиканти ще свирят и пеят народни песни. Влязоха петима души с гайди, барабан и струнни инструменти. Облечени в местни костюми, те преминаха с гъвкава стъпка през залата. Черните им лъскави коси се спускаха върху раменете. Настаниха се на подиума в единия край на помещението, засвириха и запяха с мекото, проточено произношение на племената от южните хълмове. Лайли беше очарована. Това също беше едно от нещата, за които беше дошла. Със светнали очи тя се вслушваше във всяка дума и леко поклащаше глава в такт.