Особено впечатление направи една кратка песен, състояща се само от един куплет, който се повтаряше безкрайно. Устните на Лайли се движеха заедно с песента. Когато певците спряха, за да изпият по чаша шербет, тя се обърна към Земан и доволна обяви:
— Запомних думите на последната песен! Слушайте! Мога да пея на пущу!
Тя започна с ясен глас и според Бети с доста убедителен акцент да повтаря куплета. Преди да стигне до края Грейс се наведе напред и твърдо каза:
— Достатъчно, Лайли.
— Какво искате да кажете? — заинтересува се американката. — Мислех, че се справям добре. Защо да не мога да пея?
Джеймс сложи ръка върху устата си. Музикантите едва сдържаха смеха си. За Земан също беше проблем да не се разсмее. Строгият Искандер я погледна неодобрително.
— Защото тази песен е ужасно неприлична и никоя жена не трябва да повтаря думите й, особено в присъствието на пущунски джентълмени — процеди тихо през зъби Грейс, а в този момент Земан стана и отиде да поговори с музикантите.
Лайли продължи да настоява.
— Колко любопитно! Кажете ми за какво точно става дума! Непременно ми кажете или пак ще започна да пея!
В очите на Грейс светна игриво пламъче.
— Просто трябва да ми повярваш, Лайли. — Тя замълча за момент замислена, а след това каза: — Е, добре. Щом като искаш. Обаче докато се прибереш в Чикаго, не трябва да повтаряш думите. — Тя стана, заобиколи и седна на освободеното от Земан място. Бутна чашата му с шербет настрана и се наведе над ухото на Лайли. Като говореше едва чуто, обясни: — Това е една много стара песен, която се нарича „Закме Хил“, което означава „Раненото сърце“. Певецът казва:
Лайли я погледна с недоумение. Накрая каза:
— Но певецът е мъж.
— Много си съобразителна — рече Грейс. — Та нали тъкмо в това е въпросът!
Лайли се обърка още повече. Бети Линдзи започна да се безпокои, че партито й е на път да се провали, но й беше толкова забавно да следи как се развиваше разговорът, че не бързаше да се намеси като домакиня за това леко отклонение от етикета.
— Не разбирам — каза накрая Лайли.
— В такъв случай, изглежда, че в Чикаго не правят такива неща — рече Грейс. — Виждам, че трябва да обясня. При пущуните, както и при много други войнствени групи — спартанци, зулуси, ученици от английските държавни училища например… — гласът й се сниши дотолкова, че Бети вече почти не го чуваше, но за нейно голямо задоволство тя разбра, че информацията най-после беше стигнала до съзнанието на Лайли, когато видя как лицето й рязко се изчерви, а очите й се разшириха.
След като урокът приключи, Грейс се върна на мястото си и си избра една захаросана праскова, много доволна от себе си. Лайли пое дълбоко въздух и започна с подозрение да наблюдава изпод вежди музикантите. Когато Земан се върна и отново зае мястото си до нея, Лайли демонстративно му обърна гръб, увлечена в сериозен разговор с Джо. Той от своя страна полагаше големи усилия да не се разсмее, но с готовност помогна на Лайли да излезе от неловкото положение.
След кратка пауза музикантите започнаха отново песните си, вероятно по предложение на Земан, изпадайки в тъжно и романтично настроение. Поднесен беше зелен чай и Бети с любопитство забеляза как Искандер извади малка сребърна кутийка от джоба си и поръси част от съдържанието й в чая. Лайли също беше заинтригувана.
— Какво е това, Искандер? — поиска да узнае тя.
— Бял кардамон, госпожице Кобленц.
— Чудесно средство за изгонване на газовете — обади се Грейс. — Страхотно добро е за храносмилането. Всички трябва да опитате.
Лайли подаде чашата си, за да може Искандер да й поръси малко от подправката и помириса ароматната смес, след което доволна се усмихна. Земан я погледна леко обезпокоен. Подаде чашата си и подкани Искандер енергично на пущу да сипе и на него от това успокояващо стомаха средство, така претъпкан с хубави неща след обилната и много вкусна вечеря.
„О, господи! — помисли си Бети. — Какво ще последва сега! Оригване ли? Пущуните имат ли навика да се оригват след ядене?“
Мислите й бяха прекъснати не от някой друг, а от самия Едгар Бъроус. Бети беше забелязала, че макар да беше останал почти безмълвен до този момент, той беше похапнал от доста ястия. Най-после беше решил и той да се включи в общия разговор.
— Ако целта ви е да си оправите стомасите, приятели — каза той, обръщайки се твърде безцеремонно към двамата пущуни, — няма по-добро средство от това. Уверявам ви! — Той извади от джоба си таблетки бисмут и ги подаде на Земан.
Прикривайки изненадата си, Земан взе една и я глътна, като му благодари. Всички останали любезно отказаха и върнаха таблетките на Бъроус, който се възползва от възможността да вземе от любимото си облекчаващо средство, без да се налага да го крие в шепа и да го глътне, преструвайки се, че се е закашлял.
Явно твърдо решен да играе ролята на екзотичен и загадъчен мъж от Изтока, Земан отново привлече вниманието на Лайли, запознавайки я с пущунската поезия. Тя се заслуша против волята си, привлечена от примамливото звучене на думите. Когато й ги преведоха, не видя в тях нищо обидно.
— Мисля, че това е много красиво! — възкликна тя. — Кажете ми кой ги е написал?
Земан се усмихна тайнствено и каза:
— Мисля, че това е персийски поет, на когото понякога викаме Нисами. Той е написал също… — последва мек говор на персийски, докато продължаваше да гледа Лайли с черните си хипнотизиращи очи: