Мъжът се обърна с облекчение към него и от устата му се изсипа поток от думи на пущу. Замаян и още не напълно разбуден, Джеймс отключи вратата и се появи на прага, като се мъчеше да облече куртката си. Двамата погледнаха надолу по стълбите, а после към тропащия и бясно жестикулиращ слуга. Джеймс стоеше като парализиран, но най-после се окопити.
— Ела, Джо! Случило се е нещо страшно.
Вратата на стаята на Грейс се отвори и тя излезе в коридора, събудила се и напълно готова за предстоящия ден.
— Джеймс? Джо? Какво става, за бога? Имате ли нужда от мен?
— Вече е твърде късно, ако това, което слугата ми каза, е вярно — отвърна Джеймс. — Но все пак ела с нас, Грейс.
Отидоха бързо до горната площадка на стълбите и погледнаха надолу. Проснато диагонално на стълбите, точно по средата им лежеше едно тяло, явно безжизнено. Ръка със загоряла от слънцето кожа беше протегната напред, сякаш за да поиска помощ, а един развързан червеникавокафяв тюрбан се спускаше като водопад по белите каменни стълби. Военната униформа — риза и бричове, лъскави ботуши и несъмнено познатото лице, обърнато в профил, показваха кой е човекът.
— Земан — каза изумен Джо. — Това е Земан Хан.
Напълно разбудил се и осъзнаващ огромното значение на случилото се, в Джеймс политикът надделя над войника. Той пое контрола на ситуацията в свои ръце и тихо започна да дава нареждания. Джо го чу да произнася името на Искандер.
— За момента нищо да не се пипа — нареди комендантът на форта.
Пристъпвайки предпазливо, те слязоха по стълбите и коленичиха до тялото.
— Някой да отвори шибания капак на прозореца, за бога! Нищо не мога да видя! О, извинявай, Грейс! Забравих, че си тук. Случило се е нещо доста неприятно.
— Така изглежда — каза спокойно Грейс Холбрук.
Последва отчаяният глас на Искандер Хан.
— Земан! Тежко ли е ранен? Да не е паднал по стълбите? Кога се е случило?
Той пристигна от стаята си, вече облякъл униформата, и започна да запасва колана с револвера си. Изкачи се нагоре по стълбите. Джо го хвана за лакътя.
— Току-що го намерихме… обаче, как да ти кажа, макар да ми звучи невъзможно, мисля, че приятелят ти е мъртъв.
Отчаян и със заплашителен вид, Искандер изгледа единия и другия, а после погледът му се насочи към Грейс, която бързо се намеси и пое нещата в свои ръце.
— Може пък да не е мъртъв. Отдръпнете се. Трябва да видя какво мога да направя! Искандер, бихте ли се приближил?
Искандер погледна през рамото й, а Джеймс и Джо коленичиха на стълбите. Нещо привлече вниманието на Грейс, когато тя провери пулса на китката и на врата му.
— Страхувам се, че е мъртъв, но — боже господи! — вижте там и там! Всички внимавайте къде стъпвате и гледайте да не променяте нищо.
Тя посочи към следа от повърнато, което се беше стекло изпод тялото и беше засъхнало на стълбите. Внимателно обърна трупа и от устата му се изля още от същото. Искандер пребледня и извърна глава настрани, за да прикрие отвращението си. Мълчаливо Грейс посочи следата, която започваше от вратата на стаята на Земан, продължаваше по стълбите и се събираше под тялото. Отново започна да оглежда трупа. Огъна крайниците, огледа очите, леко опипа черепа.
— Защо е на стълбите? Къде е отивал? — Разтреперан и уплашен, отгоре се чу гласът на Лайли, която зададе въпроса, който беше в устата на всички. — И не ми казвайте, че трябва да се прибера в стаята си — добави тя.
Джо подсъзнателно отбеляза, че вече бе облечена в кафява пола-панталон за езда и бяла блуза.
— Дали пък не е идвал при мен? — запита се на глас Грейс. — Очевидно през нощта се е почувствал зле и е потърсил помощ. Имате ли някакво мнение по въпроса, Искандер?
— Мисля, че сте права, д-р Холбрук — отвърна бавно, без да се замисли, Искандер като човек, изпаднал в шок. — Ако му е прилошало, би се обърнал към вас за помощ, но само в краен случай. Пущуните са такива. Не би потърсил мен, защото съм мъж и съм пущун. — Забелязвайки недоумението на другите, той поясни: — На подобно неразположение при нас се гледа с презрение. — Посочи с ръка следите от повърнатото. — Това е женска работа и говори за слабост. Ако имате късмета да страдате от такова нещо, трябва да го изтърпите сам и да не му обръщате внимание. Сигурно се е уплашил, че ще умре, ако се е опитал да стигне до докторката.
— Това е вярно — обади се Джеймс и Грейс кимна в знак на съгласие.
Мъртвото тяло на Земан и доказателствата, че е умрял сам, агонизирайки, изцяло приковаваха вниманието на всички. Те съзнаваха, че тялото пред тях е по-опасно мъртво, отколкото живо. Достатъчно е само един афганец да извика „убийство“, помисли си Джо, и фортът ще експлодира. А и не само фортът. Тук трябваше да се вземат предвид и редица други съображения, свързани с ислямските разбирания за гостоприемство и отмъщение. Беше невъзможно да се оплаква мъртъв човек, докато фактите за смъртта му не бъдат установени.