— Но защо Земан? — прекъсна я Искандер. — Всички ядохме от храната. Никой друг не е пострадал!
Джеймс и Грейс ужасени се спогледаха и едновременно възкликнаха:
— Боже господи!
— Какво? Какво казахте? Кой… — започна да пита Искандер.
— Тя е добре, Грейс — извика Джеймс, сграбчвайки ръката й. — Когато излязох тази сутрин, спеше като бебе и лицето й имаше същия розов цвят. Тя е добре!
— Мисля, че ще е по-добре да ни кажеш какво се случи през нощта, Грейс — подкани я Джо. Обръщайки се към Искандер, той каза: — Мисля, че трябва да знаеш. Към три часа през нощта чух шум и се събудих. Когато погледнах в коридора, мина Грейс, която отиваше при госпожа Линдзи.
— Джеймс ме повика. Да, трябва да е било около три часа. Аз… и двамата предположихме, че гаденето, от което страдаше напоследък, без съмнение се е влошило от необичайно обилната храна. Тя ми каза, че има болки в стомаха, повърна и имаше висока температура. Дадох й няколко капки хлородин и се почувства по-добре. Останах при нея половин час и тя спокойно заспа, след което се прибрах в стаята си.
Изразявайки общата тревога, Джеймс каза:
— Вижте какво, ще изпратя един прислужник да почука на вратите на всички, които бяха на вечерята снощи, и да провери дали през нощта са се чувствали зле. Кои останаха? Това са Фред, Бъроус и Ратмор. Лайли, както можахме сами да се уверим с очите си, не е пострадала.
Той даде нареждания на застаналия мирно скаут.
— Докато чакаме… има ли някое друго обстоятелство, което сме пропуснали да вземем предвид? Някаква друга причина за това повръщане? Опитвам се да избегна споменаването на думата, от която ме е страх…
— Не е холера. Не — каза категорично Грейс. — Нито е дизентерия. Обаче ти си прав. Ние съсредоточихме вниманието си върху вътрешни обстоятелства. Дали пък не е отровно ухапване от животно или влечуго? Както всички можахте да видите, няма следи от рана по тялото. Понякога повръщането може да се дължи и на удар по главата, въпреки че може би не толкова… как да кажа… не толкова обилно. Никъде нямаше следи от кръв. — Тя беше свалила тюрбана на Земан и беше прегледала внимателно главата, но сега вкара внимателно пръсти в гъстата му черна коса и опипа черепа сантиметър по сантиметър. Когато пръстите й стигнаха непосредствено зад дясното слепоочие, тя спря. Придвижи ги отново бавно по заинтересувалото я място, след което въздъхна. — Ето го! За малко да го пропусна. Има вдлъбнатина, дълга около седем сантиметра и съвсем права. Искате ли да я пипнете, Искандер?
Той кимна и й позволи да насочи пръста му към мястото. После отново кимна.
— Точно както казахте — потвърди Искандер.
Напрежението в стаята нарасна. Афганските войници започнаха да мърморят помежду си.
„Удар по главата! Само това ни липсваше! — помисли си отчаян Джо. Кръвният братовчед на емира, син на местен афридски непокорен главатар, убит при подозрителни обстоятелства, докато се е намирал под покрива на Джеймс, закрилян от законите на гостоприемството. Убит от един от нас! Никога няма да излезем живи от тук! Грейс, не можа ли да си замълчиш?“
Обаче сега Грейс беше изцяло съсредоточена върху работата си на професионалист. Той я наблюдаваше внимателно, докато бързо обръсна косата върху въпросното място.
— Ето! — обяви доволна тя. — Нищо чудно, че не го забелязах. Както виждате, няма кръв и вдлъбнатината е много малка.
— Много странно — отбеляза Искандер и очите му заприличаха на котка, готова за скок.
— Да, наистина — съгласи се, явно не особено впечатлена от забележката му Грейс. — Тъй като кожата не е била пробита, очевидно ударът не е бил нанесен с остър предмет. Черепът не е счупен, така че не е бил нанесен и с приклад на пушка или с някакво друго тъпо оръжие, каквото, предполагам, използвате ежедневно в работата си, командире.
Джо усети някакъв подтекст в тона на Грейс. Тя се обръщаше към него с молба да й помогне. „Бедната, сигурно напрежението от всичко й се е отразило, макар че успява да не го показва“ — помисли си той. До този момент се беше справила съвсем сама, и то много добре, но имаше нужда от помощ.