— Вие сте права, докторе. Това не е удар от някой, който се е опитал да го убие. Имаме само един удар и абсолютно нетипична рана — каза Джо. — В опита, който имам с наранявания по главата, често съм имал случаи, когато причината са удари. Тогава обикновено ще откриете следи от няколко удара по черепа, нанесени или поради неконтролирана ярост, или с цел нападателят да е абсолютно сигурен, че си е свършил работата. Няма също и наранявания при самоотбрана. Имам предвид рани по ръцете, които жертвата би получила при опити да отбие атаката. — Той отново огледа внимателно ръцете на Земан. — Няма нито една драскотина. Нито дори счупен нокът. — О, господи! Знам от какво е това! Искандер, Земан лежеше леко извърнат на една страна, когато го намерихме. Нали така? На коя страна? Спомняш ли си?
Искандер го изпревари и каза:
— На дясната. Ето така. — Той показа положението. — А главата на Земан лежеше върху стъпалото… ето така. Сандиландс, да не би да искаш да кажеш, че е паднал на стълбите и си е ударил главата в острия ръб? Това са каменни стъпала.
— Така е и имат много остри ръбове. Ударих си глезена в едно, докато носехме тялото. Ето, вижте. — Той запретна крачола на панталона си и показа зачервеното, охлузено място. — Същата следа.
— Хм… въпреки че това е само едно предположение. Я да огледаме по-внимателно раната — каза Грейс.
„Проклета жена! Нима не знае кога да си замълчи?“ — зачуди се Джо.
Грейс взе лупа от чантата си и огледа с нея раната, след което изсумтя и мрачно се усмихна. Взе едни пинсети и извади нещо, което остана невидимо за хората около нея.
Искандер разбра какво се искаше от него.
„Двамата като че ли играят някаква двойна игра“ — помисли си Джо.
— Какво става?
Искандер взе лупата и погледна към края на пинсетите. После изпусна дълбока въздишка, може би на облекчение.
— Парченце бял камък — обяви тържествено той.
Афганците се наредиха на опашка да го видят, като всички въздишаха и кимаха с глави.
— И така — каза уверено Искандер, — явно имаме случай на смърт от естествени причини. Земан е ял нещо развалено по време на вечерята, забавил се е твърде много, преди да се опита да потърси помощ, умрял е на стълбите и си е ударил главата при падането.
Един от другите афганци плахо каза нещо и Искандер мрачно кимна.
— Д-р Холбрук, приятелят ми пита каква вероятност има Земан да е бил отровен нарочно?
Тя отново заговори на два езика.
— Възможно е. Дори е вероятно. По тази причина трябва да съберем всички, които бяха на вечерята, и да разберем дали някой друг е пострадал. Трябва да възстановим точно реда, по който бяха сервирани ястията, точно какво е ял и пил всеки. Джеймс, можем ли да се съберем веднага в библиотеката? Не, по-добре ще е в трапезарията. Това може да помогне на хората да си спомнят по-ясно. Няма да е зле да присъстват и тези, които снощи са работили в кухнята, в случай че се наложи да говорим с тях. Искандер, бих искала офицерите ви да присъстват на обсъждането.
Джеймс даде нареждания на хората си и те бързо излязоха.
— Наредих да се съберем в трапезарията след десет минути. Надявам се, че това ви устройва.
Когато се събраха, залата беше почистена и добре осветена, а от нощното угощение нямаше и следа. Джо и Джеймс разстлаха един килим по средата на пода, а когато другите шестима пристигнаха, ги накараха да седнат там, където са били предишната вечер.
Новината за смъртта на Земан се беше разчула. Фред Мор-Симпсън седна на мястото си до Искандер, сложи за малко ръка на рамото му и прошепна:
— Ужасно съжалявам за случилото се. Ужасно, просто ужасно! Беше свестен мъж. Кажи ми, ако мога да направя нещо, каквото и да е.
Ратмор влезе, според Джо, разстроен и разтревожен. Полицаят машинално регистрираше вида на всеки влязъл, без самият да бе много сигурен какво иска да види. Просто си отбелязваше всички подробности, които биха могли да му послужат в по-късен етап. Освен че беше загубил обичайната си надутост, у Ратмор имаше и нещо друго. Походката му беше неуверена. Да, определено накуцваше с десния крак. Неспособен да погледне Искандер в очите, той каза, кимайки с глава на всеки:
— Джеймс, Искандер, ужасно лоша новина. Чувам, че е било хранително отравяне. Аз, за моя радост, не съм пострадал. Нали това искаше да знаеш? — Когато го подканиха да седне, той зае мястото си от дясната страна на Искандер както предишната вечер.