Останалата част от дрехите, включително тюрбанът, бяха прегледани и в тях не бе намерено нищо интересно. Джо се загледа внимателно в кинжала, който Земан винаги носеше мушнат в колана си. Подържа го за момент в ръка, възхищавайки се от украсената със скъпоценни камъни ножница, а после внимателно извади острието. Лайли не можа да потисне обзелите я тръпки при вида на открилото се оръжие. Великолепно и със сигурност много скъпо, но то не беше играчка, нито пък служеше за украшение. Късата дебела дръжка беше от обработен черен нефрит, обкован с рубини, които блестяха като капки кръв. Кривото острие също беше черно, направено от дамаска стомана във формата на сълза. Джо извади носната си кърпа и леко я прокара по средата на острието. Внимателно я огледа. Нямаше следа от кръв, нито от каквото и да било друго. Револверът също не беше употребяван скоро.
— Добре — каза той. — Това е всичко, което можем да направим тук. — Усмихна се. — Сега да отидем и да разпитаме злодея, който е нападнал Земан предишната нощ.
Глава осма
Приближиха в мълчание крилото за гости. Внимаваха да не стреснат заподозрения, за да не се измъкне, преди Джо да е имал възможност да го разпита.
Джо заговори като полицай:
— Ти пази външната врата, Лайли, докато аз проверя дали е там.
Той пристъпи напред.
— Хей… Има ли някой вътре? По-добре кротко излез. Така никой няма да пострада.
— Заобиколен си от всички страни — добави развълнувана Лайли.
Минто се показа от колибката си. Козината на врата му беше настръхнала, а зъбите оголени.
— Мисля, че се кани да окаже съпротива — каза Лайли.
Джо сложи ръце на хълбоците си и погледна заплашително надолу.
— Бихте ли ми казали, сър, къде точно бяхте в един часа сутринта? Или предпочитате да дойдете в участъка и там да отговорите на няколко въпроса?
Минто силно изръмжа.
— Какъв грубиян! — рече Лайли. — Не мога да повярвам, че каза такова нещо!
— Продължавайте да се зъбите още малко, сър — каза Джо. — Е, Лайли, какво мислиш? Това ли е нашият човек?
— Можем да поискаме да вземат отпечатък от зъбите или пък му подай ръката си за проба, но мисля, че няма нужда от това. То се вижда и така. Между двата кучешки зъба разстоянието е около два сантиметра и половина, всъщност към три сантиметра.
Благодаря ви, сър. Това е всичко засега. Пускаме ви под гаранция. Не напускайте града, без да ме уведомите.
За момент се спряха, загледани в празното стълбище, и си представиха как Земан умира самотен от мъчителна смърт.
„Отрова, викат й оръжието на страхливците“, помисли си Джо и му стана още по-мъчно за Земан, на когото племенните обичаи бяха забранили да съобщи открито за неразположението си и да потърси помощ, преди да е станало твърде късно. Наведе се за момент и огледа влажните петна по пода и стълбите. Вече почистени и миришещи слабо на карбол, те показваха къде са били последните отчаяни стъпки на Земан. А това, че е бил нападнат и захапан за ръкава от ужасното малко кученце, внасяше елемент на някакъв невероятен фарс.
Мислите на Лайли като че ли повтаряха неговите.
— Ужасна, безсмислена смърт — каза тя след кратка пауза. — Струва ми се, че тук нещо не е наред, Джо. Кучето — как му беше името?
— Минто. На името на последния от тримата вицекрале. Лорд Минто.
— Точно така. Та този Минто само мъже ли напада?
— Нямам представа. Защо питаш?
— Когато слязох посред нощ, минах покрай колибката му. Той не се показа. Беше там… чух го да ръмжи, но това беше всичко. А когато се върнах към един часа, дори не си даде труда да ръмжи. Макар че бях толкова разстроена, че може и да не съм обърнала внимание.
— Може пък и той да е излязъл на среднощна разходка — каза Джо. — Не е вързан и колибката му е точно до входа.
— Но нали видя каква врява вдига, когато го безпокоят. Би се чуло из цялото стълбище. Сигурно си забелязал, аз със сигурност го забелязах, че между стаите не се чува нищо. Стените са от дебели тухли. Обаче може да се чуе много добре какво става на стълбите и в коридора. Бях още будна. Не можах да заспя веднага, защото наистина се чувствах засегната и ядосана. Може би щях да чуя шума, ако той беше нападнал Земан, но ще ти кажа кой при всички случаи би го чул!
— Съседната врата е на стаята на Искандер и е съвсем близо до колибката на Минто. Слушай, Лайли, сега тук няма никой, всички са на закуска, а Искандер каза, че ще отиде да разговаря с хората си. Ще се вмъкна в стаята му, ако ти останеш да наблюдаваш. А, и подразни отново животното.