— И защо е изчакал да го направи тук, във форта? Това би ли имало някакво значение, Джо?
— Мисля, че да. Тук има деветима безупречни западни свидетели, някои от които са много влиятелни и почитани хора. Те биха дали всичко, за да докажат, че той няма нищо общо с това, че смъртта се дължи изцяло на естествени причини и че е била неизбежна. Защото подозрението, че Земан би могъл да бъде убит от всеки, докато се е намирал под протекцията на Джеймс и чрез него под протекцията на английската армия, може да доведе до въоръжен конфликт. Дори да бяхме сигурни, че го е направил Искандер, ние не бихме могли да го обвиним, защото това ще бъде страхотна обида за емира.
— Какво би могъл да направи той?
— В най-лошия случай би направил това, което емирите са правили преди. Ще обяви джихад — свещена война — срещу англичаните. Правили са го и при много по-незначителни провокации. Той ще подстрекава племената от тази страна на границата да се присъединят към неговите въоръжени сили в Афганистан, а може дори да се обърне за известна помощ към Русия. Те вече го снабдяват с бомбардировачи. Всички скаути, които виждате да защитават този форт, са свързани с племената по хълмовете: те са африди, кибери, махсуд, вазир, катак и макар да са много лоялни и много храбри — може би най-добрите бойци в света, — същевременно са мюсюлмани и силата на вярата им може да се окаже по-голяма от всякаква военна лоялност. Във всяко село има молла, който в едната ръка държи Корана, а в другата — извадена сабя! Всеки форт по протежение на границата би могъл да бъде превзет с масирана атака отвън и предателство отвътре.
— Границата в пламъци — каза Лайли, припомняйки си една фраза, която беше чувала толкова често в Симла.
— Границата ли? — рече Джо и се намръщи. — Не, дори по-лошо — днес границата, утре Пенджаб и скоро ще последва и останалата част от Индия, Лайли.
— Можем да направим само едно нещо, Джо. Да ги вкараме вътре и да ги обработим както трябва. Да ги накараме да се поизпотят, докато някой се разприказва.
— Лайли, какво си чела напоследък? Булевардни романчета ли? Не, не мога да направя това. Докато се правим, че приемаме версията за „естествените причини“ и тя задоволява всички, фитилът не е запален. Ако започна да се ровя, да изказвам съмнения или да правя намеци, тогава ще бъдем загубени. Ти също, госпожице Кобленц! Трябва да се държиш напълно естествено. Не претърсвай стаите и не хвърляй крадешком погледи на хората.
— Дори и на Искандер? — попита с невинен вид тя. — Ето, погледни! Той се връща.
Джо реши, че у Искандер беше настъпила някаква необикновена промяна. Изглежда, че не само беше взел мястото на Земан като командващ, но беше заимствал и някои елементи от поведението му. Въпреки че беше сериозен, както подхождаше на човек, току-що загубил свой приятел и съотечественик, той вече не демонстрираше само мълчаливо и заплашително присъствие, а беше станал отзивчив, готов да отговаря на въпроси. „Дали има нещо, което биха могли да направят?“ — попита ги той. Трябвало да напише доклад за злощастната случка от предишната нощ и може би Джо би му показал откъде би могъл да вземе хартия за писане? Отидоха с него в библиотеката, където Джо му намери листа с печата на форта, писалки, попивателна хартия и всичко, което можеше да му бъде нужно.
— За написването на доклада ще ми трябва известно време — каза Искандер, — може би целият остатък от сутринта, защото ще го пиша на два езика. Наредих на хората си да погребат Земан този следобед.
Командир Линдзи ми каза, че между форта и реката има малко мюсюлманско гробище, доколкото разбирам, останало от селото, което е било изравнено със земята, за да бъде построена тази крепост. Ще бъде много подходящо да го погребем там. Мисля, че трябва да отложим за утре заминаването ни с д-р Холбрук за Кабул. Може би ще бъдете така любезен, Сандиландс, да я уведомите за промяната в плана ни и да я помолите да бъде готова за тръгване веднага след закуска.
Джо с готовност се съгласи да го направи. Явно търсейки начин да установи някакъв контакт, като не намери по-добър претекст, Лайли каза:
— Чай? Ще направя чай и ще ви го донеса, Искандер.
За изненада на Джо той се обърна към нея, усмихна се любезно и рече:
— Много сте любезна, госпожице Кобленц. Ще ви бъда много благодарен за чая.
Искандер благодари три пъти в продължение на три часа за чая, който му беше поднесен лично от Лайли в библиотеката.