— Ей! Защо не останете още един ден? — казваше му тя. — Тогава хората ви могат да се справят със скаутите в едно истинско състезание. Няма да е зле, а, Джо?
— Лайли, едва ли ние можем да променяме плановете на емира — започна да обяснява Джо, но за негова изненада беше прекъснат от Искандер.
— Това е една много съблазнителна идея, госпожице Кобленц! На моите хора нищо друго не би им харесало така, както да натупат скаутите. Ако майор Линдзи пожелае да удължи вече и без това твърде щедрото си гостоприемство с още един ден, за нас ще бъде голямо удоволствие. Програмата ни не е съвсем стриктно закована, за да не можем да останем още един ден. Ще говоря с командир Линдзи.
Преобразяването на Искандер, както Джо наричаше промяната, настъпила у младия човек след загубата на неговия командир, продължи през целия ден. По време на вечерята той забавляваше всички с истории за събития по границата и търпеливо и с добро чувство за хумор отговаряше на различни въпроси за начина на живот на пущуните, колкото и глупави да бяха те. Джо с изненада узна, че той беше получил образованието си не в Англия като Земан Хан, а в един колеж в Пешавар. Останал сирак от много малък, той принадлежеше към същия клан като Земан и двете момчета бяха приятели от детинство. Джо можеше само да предполага за силната скръб, която чувства заради загубата на приятеля си. Освен, разбира се, ако сам не беше отговорен за нея. Тази мисъл не го напускаше. Джо се запита дали ако Джеймс беше умрял, той би могъл да издържи една вечеря с толкова много хора и да се представи така добре, и то на чужд език. Усети как уважението му към Искандер започна да расте.
Обаче тревогата му за Лайли заради очевидния интерес, който проявяваше към този мъж, също нарастваше. В края на вечерята, когато всички станаха, за да напуснат масата, Джо забеляза как лорд Ратмор побърза да застане до вратата. Когато Лайли мина покрай него, той се наведе към нея и й прошепна нещо, което явно не й хареса. Преди Лайли да успее да му отговори, Искандер застана между тях и заговори Ратмор, позволявайки й да се отдалечи и да избегне ръката на лорда, когато той се опита да я задържи. Това от желание да я защити ли беше? Или в него имаше нещо по-зловещо? Жестът обезпокои Джо.
Когато се изравни с повереното му момиче, той попита:
— Е, Лайли?
Тя го погледна с блеснали очи.
— Всичко се нарежда много добре, Джо, като изключим този отвратителен Ратмор. Видя ли го какво направи току-що? Някои мъже просто не знаят кога трябва да се откажат.
— Какво искаш да кажеш? Какво ти каза той?
— Някакви глупости да сме се срещнели по-късно тази вечер. Не можах да разбера точно какво каза. Предполагам, че си прави устата за нова среща! Този човек не е с всичкия си.
— Лайли, не искам да местя леглото си пред вратата на стаята ти всяка вечер, но ако трябва, ще го направя! Ако имам и най-малки подозрения, че някой се опитва да ти мъти главата… който и да е той… ще взема мерки.
— Джо, благодаря за предложението, но главата ми си е съвсем наред и мога сама да се грижа за себе си — рече тя и бързо продължи напред към крилото за гости.
Джо беше настигнат от Джеймс и те продължиха заедно, като обсъждаха как е протекла вечерта. Когато преминаха през входната врата, Джо се спря. Нещо се беше променило. Оглеждайки се, той установи, че колибката на Минто беше изчезнала.
— Какво си направил с Минто? — попита той.
— Съжалявам да го кажа, но трябваше да го преместим в стаята ни. Тази сутрин получих две оплаквания, свързани с хигиената и шума. Първото беше от Бъроус. Той е убеден, че кучето страда от някаква индийска кучешка болест — бяс или нещо подобно, — и се страхува да не го зарази. Той е на мнение, че тъкмо това е убило Земан и не може да разбере защо Грейс не приема сериозно мнението му.
— А вторият?
— Лорд Ратмор. Твърди, че кучето се спуска срещу него и вдига голяма врява всеки път, когато мине покрай колибката му, а това било сериозно посегателство срещу свободата на движение на лорда. Свобода на движение! Нямам представа защо му е нужно да се промъква оттам незабелязано. Не ми прилича на човек, който ще офейка с полковата каса посред нощ.
— Точно такъв е! Минто е добър познавач на хората.
— Е, да, ама трябва да ти кажа, че тази промяна никак не ме устройва. Сега станахме тройка, от която като че ли аз съм излишният трети.