Леко потропване на вратата събуди Джо на зазоряване на следващия ден. Ординарецът, който беше застанал там, очевидно беше много развълнуван. Той му съобщи, че Джо трябва да слезе веднага долу при главната порта, където ще намери Джеймс.
— Лоша работа, сахиб — добави той. — Много, много лоша.
Глава девета
При светлината на факли Джеймс даваше нареждания на група мъже.
— Разузнавачите да отидат на ограничено разузнаване. След пет минути да се върнат и да докладват какво са установили. Еди, осигури им прикритие. Това може да е капан и няма да позволя на никой от хората ми да влезе в него незащитен. Приготви се да изведеш след това цял патрул. Да се съберат тук до трийсет минути. Къде са допълнителните постове? Да заемат местата си. Увеличете постовете при портала. Като излезете навън, огледайте по-подробно околността и по-надалеч! Джо! — Той отиде при Джо мрачен, делови, поел изцяло ролята си на командир.
— Какво, по дяволите, става, Джеймс?
— Афганците са изчезнали. Напуснали са лагера през нощта. Все още нямам представа защо, кога и как. Но скоро ще разберем. Ела с мен да чуем какво ще кажат часовоите.
Като превеждаше на Джо, той предаде в общи линии разказаното от войниците.
— През нощта не е имало проблеми в нито един от постовете. Най-интересна е смяната от 10 вечерта до 2 след полунощ. Виждало се как афганците разговарят и дори пеят около огньовете до късно през нощта. Всичко затихнало в 1 след полунощ, но огньовете продължили да горят. Никой не е чул трийсет и пет коня да трополят, отдалечавайки се в нощта. Ще излезем навън да поогледаме. За всеки случай бъди въоръжен.
Джеймс и Джо излязоха с револвери в ръце през портала и завиха зад ъгъла на форта, отправяйки се към футболното игрище, където беше разположен лагерът. Пред палатките, които изглеждаха така, сякаш в тях все още спят войници, огньовете замираха, покривайки се с бяла пепел, но под нея все още имаше горящи въглени. Докато обикаляха лагера, един поглед нагоре към крепостта убеди Джо, че са наблюдавани от всички страни от бдителни стрелци.
— Не мога да разбера как трийсет и пет коня и трийсет и един мъже и две товарни мулета биха могли да се отдалечат без някой да ги забележи — рече Джо.
— Не познаваш пущуните — каза Джеймс. — Могат да изчезнат в нощта без никакъв шум. Според мен ето как са го направили. Виж. — Той посочи началото на редица следи от конски копита, които се виждаха едва забележимо на засилената светлина и сочеха към асфалтирания път за Кибер.
— Виждаш ли как чифт копита препокриват други копита. Не са пръснати на широк фронт. Мисля, че няколко души са вдигали врява, за да прикрият заминаването на останалите, които са се изтегляли един по един на интервали от около една минута, така че се е чувал само един кон, а не отряд от трийсет и пет. Опразнили са лагера за около час. Изпратих разузнавачи да направят предварителен оглед и след една-две минути ще чуем какво ще кажат.
Те обикаляха из лагера, като надничаха в опразнените палатки, но от афганците нямаше и следа. Нещата, които бяха взети назаем от форта, бяха старателно почистени и оставени вътре.
— Защо, Джеймс, защо? Искандер не направи дори и намек за подобно нещо. Накара ни да си мислим, че ще останат още един ден. Какво се е случило?
— Още не знаем, но можеш да бъдеш сигурен, че начинът, по който са си тръгнали, не предвещава нищо добро. Това е в пълно противоречие с всички правила на гостоприемството и е напълно в разрез с представите ми за Искандер. Обезпокоен съм, Джо.
Завърналите се разузнавачи докладваха на Джеймс това, от което той се опасяваше. Следите от копитата в индийска нишка се виждали отстрани на асфалтовия път върху меката земя и доколкото успели да установят, сочели към Кибер, т.е. обратно към Афганистан.
— Грейс? — каза Джо. — Грейс все още ли е тук, или са я взели със себе си?
— Още е тук. И е също толкова озадачена, колкото и ние. Не са й казали нищо за намеренията си.
— Предполагам, че едва ли Искандер също е останал тук — каза неспокоен Джо. — Не са заминали без него, нали? Как е излязъл от форта?
— Проверих стаята му набързо, когато слизах надолу след обявяването на тревогата. Нямаше го там. Не е спал в леглото си. За пъргав човек като него не би било трудно да се прехвърли през стената, когато часовоят е с гръб. Този проклет форт е построен така, че в него да не може да се влезе лесно, а не да не може да се излезе. Обаче ако предположението ми е правилно, той е използвал много по-прост метод.