Той си спомни сцената от предишната вечер при вратата на трапезарията, когато видя Ратмор за последен път. Постара се да си припомни изражението на лицето му, докато говореше с Лайли. Имаше време да й каже само няколко думи, преди Искандер да застане между тях, но лицето му говореше твърде много. Джо не можеше да каже точно какви чувства са вълнували Ратмор в този момент, но сега, когато мислено се връщаше отново към него, имаше чувството, че лордът беше погледнал заговорнически към Лайли. Заговорнически. В миг на прозрение Джо започна да разбира как Искандер е могъл да изпълни номера с изчезването на Ратмор. А дали пък не е имал и съучастник? Реши, че има доста трудни въпроси, които да зададе на госпожица Лайли.
Разсъжденията им бяха прекъснати от влизането на Бети. Напрегната и бледа, тя се спря за момент на вратата, без да каже нищо.
— Лайли — рече накрая Бети. — Търся Лайли. Някой да я е виждал тази сутрин? Някой да знае къде е?
— Сигурно е наблизо — рече Джеймс, — някъде наоколо. Може би е с Грейс? А може и да се къпе. Не знам. Ти знаеш ли нещо, Джо?
— Не знам къде е — каза Джо, внезапно обхванат от тревога, — но знам къде не е, т.е. не е под моята опека. По дяволите! Тази проклета малка досадница! Започна много да ми лази по нервите. Дали няма да ни поднесе още някоя малка изненада? Но за начало, погледна ли в стаята й?
Те изтичаха нагоре по стълбите и завариха Грейс да стои пред отворената врата на стаята на Лайли.
— Няма я, Джеймс! Лайли не е вътре!
Глава десета
С ужасяваща неумолимост върху главите им се стовари голата истина, че тази нощ трети човек не беше спал в леглото си. Джеймс повика един хавилдар и нареди фортът да бъде претърсен основно. Госпожица Кобленц трябваше да бъде доведена при него, независимо къде е била намерена и какво е правила. Бети и Грейс излязоха да помогнат в търсенето и оставиха в празната стая на Лайли сами Джо и Джеймс, които се гледаха отчаяно в пълно мълчание. Вече нямаха друг избор, освен да приемат истината, че Лайли също беше изчезнала по някое време предишната нощ.
Поглеждайки отново писмото на Искандер, макар че вече го беше научил наизуст, Джеймс каза:
— Той споменава за един заложник. Не казва, че взема и Лайли със себе си, а както ти е известно, Джо, пущуните не постъпват така. Не би навредил и по никакъв начин не би причинил неприятности на Лайли или на някоя друга жена. По дяволите! Разузнавачите са навън. Патрулът на Еди тръгна преди десет минути. След един час ще изпратя още един, а един час по-късно още един. Ще претърся основно хълмовете, докато открия Искандер и бандитите му. За момента това е всичко, което можем да направим.
— Това не е съвсем всичко — чу се уверен глас при вратата зад тях и Фред Мор-Симпсън влезе в стаята. — Научих от Бети, че през нощта нашите афгански приятели са офейкали и ти искаш да ги намериш. Ако е толкова спешно, вероятно бих могъл да помогна.
Джо и Джеймс се спогледаха и Джо кимна в знак на съгласие. Джеймс изложи накратко проблема пред Фред и му подаде писмото на Искандер, като добави, докато той го четеше:
— Освен Ратмор изглежда, че са взели със себе си и Лайли Кобленц, така че в крайна сметка се е създала такава ситуация, от която тези хълмове ще има да се тресат още сто години.
— А междувременно, предполагам, че ти възнамеряваш да се нанижеш на сабята си — рече рязко Фред. — Разбирам защо би го направил. Но трябва да ти напомня, че все още разполагаме с няколко дни, през които можем да действаме, и накарай ме да млъкна, ако искаш, но можем да подходим към проблема от два фронта. Първо, трябва да се опитаме да се свържем с разбойниците, а това означава, че трябва да открием къде се намират. Очевидно ти правиш всичко възможно на земята, но е време да стъпиш в двадесети век. Какво ще кажеш за малко подкрепа от въздуха? На база в Мирам Шах във Вазиристан има няколко разузнавателни самолета. Можем да им изпратим телеграма през Пешавар и да поискаме да изпратят един самолет. Две очи могат да огледат много квадратни мили от хиляда метра и да видят неща, които ти не можеш да видиш от земята. Тези самолети са толкова малки, че могат да кацат на футболното игрище тук, ако махнете вратите, или пък на шосето, дори там като че ли ще е по-добре.
Джеймс обърна измъченото си лице към тях.
— Защо изобщо не се сетих за това?
— Средновековно мислене, приятелю — каза Фред. — Не е за учудване в тази проклета средновековна страна!