Тя го беше накарала да разкаже повече, като му задаваше допълнителни въпроси.
— Ами ако не успеете да се доберете до него? Тогава какво?
Джеймс й беше отговорил, изговаряйки бавно, но твърдо думите:
— В такъв случай ще го застреляме там, където е останал да лежи. Бърза и чиста работа. Това е нещо, което всеки от нас би искал за себе си и което всички очакваме другите да направят за нас.
Конниците отпред като че ли най-после получиха заповед да спрат. От лявата й страна небето почваше да се зазорява и когато стигна до основната група, видя някои познати лица на бледата светлина. Всички изглеждаха уморени и напрегнати и това, че често поглеждаха към околните скали, не остана незабелязано за Лайли. Очевидно не преминаваха през съвсем приятелска територия. От ноздрите на конете излизаше лека пара, която се смесваше с утринната мъгла, и те се отправиха към потока на водопой. Тя видя, че Ратмор е развързан и че кърпата е свалена от главата му. Даваше ли си сметка за грозящата го опасност? Внезапно Лайли беше обхваната от силен гняв за трудностите, които им беше причинил със своето арогантно и глупаво поведение, а сега пък може би с ужасната си вина. Трябваше да стои безпомощно и да наблюдава, докато тези бандити го накарат чрез мъчения да каже истината.
Той се обърна, позна я и със зачервено от гняв лице извика името й:
— Предателка! — добави той. — Развратница!
Идиотът му с идиот, обвиняваше нея за ситуацията, в която се бяха озовали. Когато Лайли се ядосаше, тя не отвръщаше с крясъци на нападките. Знаеше, че в една кавга печели този, който запази самообладание. Като се изправи колкото може повече на седлото, тя му хвърли поглед, който според нея би трябвало да изразява нещо средно между възмущение и презрение.
— Сър, вие сте причината не само вие, но и аз да изпаднем в беда. Аз не нося вина за отвличането ви. Но трябва да ми благодарите, че задникът ви е все още цял.
— Все още цял? Какво, по дяволите, искаш да кажеш, американска курво?
— Заплашиха, че ще ви одерат жив, ако не ви последвам без много шум. Хванаха ме тъкмо когато се канех да бия камбаната за тревога. Поразмислете малко, а след това съм готова да изслушам извиненията ви.
Тя скочи от коня и го поведе към потока.
Глава единайсета
След като си проправи ловко път през комуникационните връзки между форта и Пешавар и между Пешавар и военновъздушната база в Мирам Шах, Фред — единственият човек в крепостта, който знаеше точно какво иска, успя да го получи. Сваляйки слушалката, той се усмихна заговорнически на Джо и Джеймс и погледна часовника си.
— След половин час ще излети самолет. Щях да бъда по-доволен, ако бяха половин дузина, но и един ще свърши работа. Ще кацне тук… след малко повече от час и тогава ще обясним на летеца за какво става дума. Ще отида да потърся някоя карта на района, в който ще се извърши търсенето, и ще накарам да подготвят футболното игрище за кацане. Ще мога ли да взема един взвод от твоите хора с мен, Джеймс? — Той тръгна, компетентен, целеустремен, доволен, че най-после е могъл да наложи възгледите си. Но когато излезе от стаята, увереността си отиде заедно с него и Джеймс отново изпадна в мрачно настроение.
— Ти направи всичко, каквото можа, като първа бърза ответна реакция — рече Джо, — но трябва да имаме предвид, че сме изправени пред много сериозна ситуация, която далеч надхвърля твоите непосредствени отговорности, Джеймс. Очевидно ще трябва да докладваме в Пешавар и да поискаме техните инструкции.
— И какво предлагаш да направя? — рече отчаян Джеймс. — Кажи ми как да обясня всичко това с няколко думи?
— Ето ти телефона, Джеймс! — рече Джо. — Това е твое задължение, не мое. Аз съм никой. Единствената ми работа е, или по-скоро беше, да наглеждам тази проклетница Лайли и аз се издъних! Сега си запиши какво трябва да кажеш. Вземи телефона. Позвъни на сър Джон Дийн в Пешавар и поискай инструкции. Най-напред му кажи, че Ратмор е изчезнал. Ние можем да го считаме за досаден малоумник, за чиято лична участ не ни е грижа, но той е доста виден гражданин. С мнението му се съобразяват някои от висшите военни чинове в Делхи и в Калкута, които вероятно ще се заинтересуват от съдбата му. Първото нещо, което трябва да кажеш на Пешавар, е: „Вашата търговска делегация от един човек е отвлечена. Съжалявам!“ Второто е, че „Земан Хан, виден афганистанец, който е свързан тясно с емира на Афганистан и всъщност е негов роднина, почина, докато беше наш гост. Според достоверен медицински източник диагнозата е хранително отравяне. Приятелят на Земан, негов роднина и негов заместник, не прие тази диагноза и както изглежда, е взел Ратмор за заложник. Той заплашва, че ще постъпи така и така, ако случаят не бъде разследван отново.“ Докато бедният човечец се опитва да смели тази толкова очаквана информация, ти трябва да добавиш, че Лайли Кобленц, американска гражданка и гост на английското правителство, очевидно е била отвлечена. Освен, разбира се, ако доброволно не се е присъединила към групата. Ще се изненадам, ако от тази толкова объркана информация не му се изправи косата. Обаче това, от което имаме нужда, са инструкциите. Ти не си вицекрал, а аз още по-малко. Хвърли му цялата ужасна бъркотия в скута и се отдръпни. Това е съветът ми. Защо не го направиш още сега, Джеймс? А докато се занимаваш с тази работа, защо не изпратиш един твърд отговор на Искандер? Заплаши го, че върху него ще се стовари цялата тежест на индийската армия. Извикай лорд Робъртс от гроба… той ще знае какво да направи!