— Ще изпрати канонерка, така ли? — рече Джеймс.
— Нещо подобно. А като стана дума за канонерка, тук ти имаш някои твърде способни хора. Естествено, не е твоя работа да обявяваш война на Афганистан, но няма да е зле да получиш разрешение да подрънкаш оръжие!
— По дяволите, Джо! — рече отчаян Джеймс. — Не ми се случва често да не знам какво да правя, но… мисля, че това ще ми коства кариерата — добави мрачно той.
— Ще ти коства кариерата? Глупости! Няма такова нещо! Бих искал да знам къде е отишъл старият свободолюбив дух на рода Линдзи? Я да чуем писъка на гайдите… Никога повече Лохейбър и т.н.!
Джо вдигна телефонната слушалка и я сложи в ръката на Джеймс.
— Оставям те на спокойствие — каза той, потупа го по рамото и посочи към прозореца. — Ще бъда там да изпуша една цигара. Осмелявам се да кажа, че тя ще бъде първата от многото, които ще изпуша, преди да се оправим с тази работа. Обаче просто трябва да започнем! Ако нямаш нищо против, ще съчиня писмото до Искандер.
— Трябва да ти кажа, че това ще бъде за мен голямо облекчение!
Джо едва беше сварил да запали цигарата, когато Джеймс се появи едновременно развеселен и объркан. Не мога да повярвам! Копелето е на шибаното игрище за голф! На игрището за голф, представяш ли си! Решава се съдбата на цели държави, а комисарят е на игрището за голф! Нямаш представа колко често става това.
— А ти какво направи? — попита Джо.
— Ами този път реших да възприема по-решителна позиция. Казах, че „въпросът е спешен и от първостепенна важност и не искам да разговарям с никой друг за това. Накарайте го да се върне в кабинета си колкото е възможно по-скоро.“ Правилно ли постъпих?
— Разбира се, че си постъпил правилно.
Джо взе един лист и започна да пише.
„До Мохамед Искандер Хан, капитан на служба
при Негово величество емира на Афганистан
Сър,
Получих и прочетох с интерес писмото ви от 20 април 1922 година и във връзка с него се опитвам да получа инструкции от моите началници. Междувременно:
1. Не виждам причини да не приемам предварителната аутопсия, извършена на тялото на майор Земан Хан тук, във форта.
2. Обсъждаме нещо, което се е случило на английска територия и по тази причина за него ще се преценява съгласно английските закони, които трябва да бъдат приложени в случая.
3. Очевидно аз ще бъда готов да започна пълно разследване на обстоятелствата около смъртта на Земан Хан, но няма да бъда готов да се заема с това, докато случаят е помрачен от незаконното задържане и отвличане на лорд Ратмор.
4. По него няма да бъдат предприети никакви допълнителни стъпки, докато негово благородие лордът не бъде върнат под наша протекция и в добро здраве. Като необходимо предварително условие за каквото и да било разследване настоявам да предприемете съответните действия в тази насока.
5. Реакцията на правителството на Негово величество, в случай че не изпълните това условие, ще бъде бърза, решителна и ефикасна.“
— Бърза, решителна и ефикасна! — повтори Джеймс. — Звучи добре…
— Не е много добре — каза Джо, — но ако разговаряш с комисаря, може би ще е добре да му го прочетеш. Мисля, че не би трябвало да си служиш със сериозни заплахи без неговото одобрение.
— Тук съм напълно съгласен с теб — рече Джеймс. — Какво ще правя през това време?
— Ами направи това, което имам намерение да направя аз — рече Джо, — изпий едно уиски със сода, за да си оправиш нервите.