— Не знаех, че Фред се пали толкова лесно — каза Джеймс, поглеждайки към Хю.
— Кой би могъл да го вини — рече малко притеснен Хю, — особено след това, което се случи миналата година с племенника му.
— Какво е станало с племенника му? — попита Джеймс. — Това едва ли е широко известно в тукашните военни среди.
— Филип… мисля, че така се казваше… пристигнал от Англия като напълно обучен пилот. Бил е само на осемнайсет години и с нетърпение очаквал да вземе участие в сражение. Съжалявал, че е пропуснал войната… нали знаете как е… Първият му полет бил да извърши разузнаване над Вазиристан.
Джеймс въздъхна. Вазирите бяха най-свирепите и най-трудно откриваеми от всички заобикалящи ги пущунски племена. Не му се искаше да чуе останалата част от историята.
— Така и не се върнал — каза с нежелание Хю. — От самолета нямало никаква следа, а и тялото му така и не било намерено. Цялата операция се ръководеше от Фред. — Той замълча, почувствал се неловко заради информацията, която беше споделил.
Продължиха мълчаливо да разучават картата.
— Все още нищо не ми е дошло наум — каза бавно Джеймс. — Обаче ако искаме да видим Лайли и Ратмор отново живи, мисля, че трябва да направим нещо по-хитро от плана, който Фред има предвид. Всъщност колкото повече мисля за това, толкова повече започвам да се безпокоя. — Той проследи с пръст краткото разстояние от форта през долината Базар нагоре до хълмовете над нея. — Знам, че погледнато на картата, всичко изглежда твърде лесно, но повярвайте ми, на място нещата не са толкова лесни. Бил съм в този район и всъщност трябва да ви кажа, че са направо невъзможни.
— Какво искаш да кажеш с това невъзможни?
— Мисля, че никой не е виждал дори крепостта в Махдан Котал. Между нея и дъното на долината има пет мили скалиста местност, дерета на потоци и клисури. Помислете си как персийската армия се е опитала да превземе теснината при Термопили. Един милион нашественици са били задържани с дни от малък отряд от триста решителни спартанци. Хората на Рамазад Хан се бият като спартанци, а освен това са много повече! Можете да изпратите цялата индийска армия срещу него, а той ще ви се изсмее. Може би в края на краищата наистина ще трябва да приемем стратегията на Фред.
— Но това е само едно малко племе! Джеймс, ти не за пръв път извеждаш патрули в околността и организираш наказателни акции, за да даваш уроци на малките племена. Какво му е толкова специално на това?
— Вече са били правени подобни опити. — Той прекара уморено ръка през челото си, преди да продължи. — Преди войната, мисля, че е било през 1910 година, Рамазад Хан е имал репутация на много луда глава и направил нещо, което наистина ядосало военните. То довело до друго и цялата работа завършила с катастрофа. Били допуснати много грешки, загинали много хора от двете страни и не е била извлечена никаква поука. Всичко завършило с пълен провал.
— Тогава, предполагам, че вероятно англичаните са намерили друг начин да укротят Рамазад Хан? — рече Джо.
— О, да. Не е нещо, с което бихме могли да се гордеем. Правителството се опитало да го подкупи. Предложило на стария разбойник няколко чувала с пари под формата на репарации за живота на неговите скъпи сънародници, загинали в битката. Това не е твърде често срещаща се тактика, но обстоятелствата са били твърде специални — старият негодник загубил в сраженията двама от синовете си, така че компенсацията едва ли ще е била много голяма.
— От цялата тази работа извлякъл полза Земан. Нали каза, че е бил изпратен да получи твърде скъпо образование в Англия?
— Точно така. И докъде ни доведе всичко това? Две хиляди лири за английско образование и обучение във военното училище в Сандхърст, а сега къде отиде всичко това? На четири стъпки под земята в едно изоставено гробище! Какво прахосничество! — Той се отдръпна ядосан от масата. — А сега всичко започва отново. Никога няма да разкъсаме този проклет омагьосан кръг!