— Някой иска ли още чаша чай? — Спокойният глас на Грейс беше по-подходящ за въдворяване на ред в час по рисуване, отколкото на напрегнатата атмосфера в оперативната стая. — Мляко, Джеймс? Джо? Няма полза да се вторачваме в миналото. Абсолютно никаква. Има начин да се излезе от това положение. О, да, и то много прост. Изненадана съм, че никой от вас не се е сетил.
Глава четиринайсета
Докато Джо и Джеймс слушаха предложението на Грейс, в далечната Симла сър Джордж Джардайн запали пура — нещо, което не правеше често, и за тези, които го познаваха добре, това беше знак, че е разтревожен. Беше по-обезпокоен от съобщението на Джеймс за смъртта на Земан, отколкото беше показал. Следеше Земан от години едновременно с подозрение и с възхищение. Често го бяха чували да казва:
— Мисля, че мога да направя нещо от този млад човек! — Смяташе го за приятел, на когото обаче не може да се разчита, и за опасен съюзник, но въпреки това за сила, която трябва да бъде използвана. А сега този многообещаващ млад човек беше мъртъв и доколкото на сър Джордж беше известно, при неблагоприятни за английската администрация обстоятелства.
„Обстановката в тези територии е била винаги опасна — помисли си той. — Не искам това! По дяволите! Мисля, че започвам много да остарявам.“ Съсредоточи вниманието си върху непосредственото си занимание — да довърши и да се наслади на скъпата пура. След като приключи с този ритуал, пусна в действие сложния процес, чрез който можеше да се свърже по телефона с Джо, и зачака.
Стреснат, обезпокоен, но в крайна сметка убеден от необикновеното предложение на Грейс за решаване на проблема, Джо още стискаше в ръка изстиналата чаша чай, когато се обърна, за да изслуша дошлия да го намери офицер от скаутите.
— Джо, би ли дошъл бързо в стаята за свръзка, на телефона е сър Джордж!
Сред обичайните шумове, които неизменно съпътстваха индийската телефонна система, Джо чу гласа на сър Джордж:
— Добър ден, командире! Щастлив съм, че мога да отнема няколко мига от ценното ти време. Бог знае къде си бил. Трябваше им доста време, докато те намерят. Мина почти половин час, докато те търсиха на футболното игрище, на пазара и дори в спалнята на Лайли Кобленц. Моето време също е ценно. Обаче сега може би ще ми кажеш дали съм разбрал всичко правилно? Афганците са отвлекли моя стар приятел Дърмот Ратмор, така ли?
— Да — отвърна Джо, решен да не се влияе от словесните излияния на сър Джордж. — Накратко казано, това е един от проблемите ни.
— И той много бързо се превърна в един от моите проблеми — продължи сър Джордж. — През същото това време госпожица Кобленц е позволила да попадне в ръцете на един особено непроницаем и загадъчен млад мъж с афридска кръв и сега нейното точно местонахождение е неизвестно. Прав ли съм? А като че ли това не е достатъчно, ами имаме и проблем с емира на Афганистан, за когото ми разправят, че седи и охка в Кабул, очаквайки медицинска помощ, която като че ли няма да получи в близко бъдеще, тъй като докторката, която е повикал, ще се задържи бог знае колко дълго във форта при вас. Така че, Джо, искам да ми отговориш на следния въпрос: какво възнамеряваш да направиш във връзка с всичко това?
За пръв път, откакто Джо го познаваше, сър Джордж за миг беше изгубил самоувереността си. Беше чул колко тъпо беше прозвучал последният му въпрос и побърза сам да си отговори:
— Нищо, въпреки че не те обвинявам. Винаги са се намирали хора, готови да се възползват от едно неловко положение, а мога да те уверя, че смъртта на Земан ни вкарва в дяволски неловка ситуация. От американското посолство не знаят, че госпожица Лайли е, както казват австралийците, „отишла да се поразходи“, и баща й също е в неведение. Но когато разберат, ще има лека, а може и не толкова лека дипломатическа експлозия, да не говорим пък, че баща й направо ще побеснее. Негово превъзходителство не е никак доволен и вдига голям шум по повод отвличането на Ратмор. Между нас казано, колкото по-дълго Ратмор е в неизвестност някъде в Хималаите и колкото по-дълго остане там, толкова по-щастлив бих се чувствал, но някои хора не гледат на нещата по този начин. Наредено ми е да мобилизирам всички сили, които мога, включително гарнизона в Пешавар, и да се втурна в напълно непознатите територии, каквото и да ни коства това, за да доведа тези птички. Чакам отговора ти.
— Мисля, че преди да чуете отговора ми, трябва да чуете този на Джеймс. Сега той е тук с мен и чу забележките ви.
— О, до теб е Джок Линдзи, така ли? Трябваше да се сетя, че този свиреп стар воин седи вече някъде в засада! Дай ми го! Линдзи! — прозвуча весело гласът на сър Джордж в слушалката. — Съжалявам, че те накиснахме в тази работа. Трябваше да ти обясня, че където се появи Сандиландс, започват неприятности! Съжалявам, че всичко това стана в задния ти двор. Обаждам се, за да те питам дали си готов да се качиш на коня, да събереш една дивизия енергични скаути, да се впуснеш в галоп през онези хълмове, стреляйки като каубой, да сломиш всяка съпротива и да върнеш на безопасно място онези двамата? Мисля, че това е тъкмо работа за теб, Джок. Готов ли си да го направиш?