— Не — отвърна Джеймс Линдзи. — Едва ли има нужда да ви казвам, сър, че тази ситуация изисква да се пипа с кадифени ръкавици, а не с железен юмрук. Според нас една масирана атака срещу противниковата позиция ще завърши с неприемливи жертви и по всяка вероятност първите ще бъдат двамата заложници. Бихме ви помолили да направите всичко, което е по силите ви, за да убедите военните да държат сабите в ножниците си, докато успеем да пуснем в действие нашия план.
— А, имате план, така ли?
— Имаме известен напредък в локализирането на нашите хора, сър. Предполагаме, че са потърсили подслон при афридския Малик, Рамазад Хан — да, бащата на Земан, сър, в крепостта му в Махдан Котал.
На Джо му се стори, че в другия край на линията се чу стон и някакво неразбрано ломотене, но Джеймс продължи.
— Едно е — каза той — да се открие мястото, в което са държани заложниците, и съвсем друго да ги измъкнем от ситуацията, в която са попаднали.
— Не съм чак такъв глупак, Линдзи — рече раздразнен сър Джордж. — А от всички места в радиус от стотици мили най-малко бих искал да са в Махдан Котал! И от всички хора, в чиито ръце не бих искал да попадат, най-малко ми се ще това да е Рамазад Хан! Ако ми се наложи да дам оценката си за него, бих написал, че „Рамазад Хан е неспособен да различи истината от лъжата“. Той е типичен стар, лукав копелдак, двуличен е и предпочита грубата сила пред всичко останало, така че не вярвайте в нищо, което казва, и не позволявайте да ви заблуди с привидна искреност. Обаче имайте предвид, че Махдан Котал не е някаква кирпичена постройка, кацнала върху хълм. Той прилича повече на средновековен замък, дори бих казал на силна средновековна крепост, разпростряла се върху значителна площ. Не е място, в което можеш да влезеш, като позвъниш на външната врата. Що се отнася до освобождаването на заложниците, какво точно имате предвид?
— За това ни посъветва Грейс Холбрук — каза предпазливо Джеймс.
— А! — възкликна сър Джордж. — Тъкмо се питах дали ще ви дойде наум да се посъветвате с нея. И какво казва Грейс?
— Ами, съгласихме се, че има три възможни подхода към проблема: първо, ако приемем съвета на Мор-Симпсън, т.е. да изпратим самолети, които по настояване на Фред да бомбардират въпросната позиция, и когато въздушната атака поразмекне съпротивата в крепостта, което за мен би означавало да бъдат разрушени укрепленията, да последва сухопътна атака, да кажем, от петстотин скаути, подкрепени от отряд кавалеристи.
— Този вариант не ми допада много — рече сър Джордж.
— На мен също. Бихме могли да се обърнем и към Едгар Бъроус и да видим той какво ще каже.
— Не си правете труда — каза сър Джордж. — Знам какво ще каже! Да се обърнем кръгом и ходом, марш! Не съм ли прав?
— В значителна степен, да — отвърна Джеймс. — Но има и трети начин.
— Радвам се да го чуя — рече сър Джордж. — На мен ми викат „Джардайн третият начин“.
— Ами, истината е, че единственият човек, който може да влезе, без да пострада, в Махдан Котал, е Грейс, както тя самата подчерта. Те я познават. Имат й доверие. Изглежда невинна, защото е такава. Не ми се ще да я изпращам там сама, но всеки друг европеец няма да остане жив повече от две секунди, ако го видят да се приближава към Махдан Котал. Доколкото ми е известно, никой не е бил там.
— Аз самият никога не съм бил — рече сър Джордж. — Виждал съм селището отдалеч. Здрава крепост! Не бихме могли да съборим портата й с по-малко от една дивизия, но в случай че мислиш обратното, Джок, категорично ти заявявам, че и ти няма да успееш да влезеш там. Що се отнася до афридите, освен ако не греша, ти, както обича да се изразява Джо Сандиландс, си имаш с тях „предишни вземания-давания“. Между другото, какво казва Джо по въпроса?
— По-добре поговорете с него.
Джо взе телефона и бързо заговори:
— Не мога да оставя Грейс да отиде там съвсем сама… Не мога да изпратя английски войници, които да я охраняват… но все пак трябва да отиде някой с нея… Всъщност не е проблем… ще отида аз и преди да сте казали нещо друго… Няма да бъда в полицейска униформа, а в скаутска, придружен може би от още двама скаути. Поне отдалеч ми се струва, че ще бъда в състояние с помощта на Грейс, разбира се, да започна диалог с Рамазад Хан. Диалог… пазарлък… това са единствените средства, които можем да използваме в тази ситуация. Изобщо не може да става и дума за употреба на сила. Но не бива да се забравя, че Искандер ме познава. Мисля, че можем да имаме напредък само ако седнем и започнем да разговаряме разумно.