Поглеждаше скришом Халима от време на време, като се питаше как такова младо момиче не се беше омъжило за някой млад човек от племето — за Земан, Искандер или някого от другите красавци, показали се зад скалите, за да ги поздравят, докато приближаваха крепостта. Тя със сигурност би предпочела някой от тях. Лайли се беше опитала да поговори със Земан за уговорените женитби, но въпреки неговата любезност и гъвкавост той определено отказваше да отговаря на въпросите й на тази тема, така че тя можеше само да предполага какви са обичаите им. Обаче като гледаше как Халима се усмихва, колко е уверена, как дава кратки нареждания на слугите, как щастливо си играе с децата, остана с впечатлението, че тя няма нужда от съчувствието на романтичните западняци.
„Да предположим, че президентът Хардинг ми окаже честта да ме направи Първа дама — каза си Лайли, — как бих се чувствала?“ После си помисли, че сега не е време за подобни нелепи фантазии.
От отношението на другите жени към съпругата на Малик Лайли стигна до заключението, че независимо от възрастта й Халима е безспорната господарка, което отговаря на положението на съпруга й в племето. Дори една тъмнокоса жена на средна възраст със същите остри черти като тези на Малик, от което Лайли предположи, че е негова сестра, се отнасяше почтително с нея. Обаче, ако се съди по честите усмивки и смеха, всички я харесваха. Когато Халима спря по средата на едно изречение и се хвана за корема, жените се разтичаха да донесат вода и допълнителни възглавници. От всички страни се протягаха ръце да я подкрепят, а ако се съди по кикотенето, се правеха твърде оживени коментари. Лайли не знаеше нищо за бременността, но след като забеляза огромния корем на Халима, реши две неща: първо, че раждането е съвсем предстоящо и, второ, че в момента то е физически невъзможно. Сравни подготовката преди раждането, на която подлагаха Халима — те само се шегуваха и я галеха — с това, което предполагаше, че би се случило в Чикаго. Веднага щеше да се появи някой строг доктор, облечен в светло сако, панталони на райета и риза с колосана яка, който щеше да й даде разслабително. Веднъж Лайли се беше ръкувала с един гинеколог и споменът за кокалестите му пръсти още я караше да потръпва.
Една бърза сметка я убеди, че след смъртта на първата му жена главатарят с не дотам прилична бързина беше направил Халима най-щастливата жена на света, поне според американските разбирания за приличие. „Имай предвид този факт, Лайли Кобленц — каза си тя. — Може би Рамазад от дълго време е хвърлил око на това момиче и нарочно не е бързал да я ожени, държейки я в запас, така да се каже, докато неговата възрастна принцеса се спомине.“ Една доста по-логична мисъл измести по-фриволната от главата й. Земан! Последният останал син на Малик беше мъртъв. О, господи! Този факт можеше да има още по-непредвидими последици, отколкото предполагаха.
След като масата беше разчистена и ръцете, а при децата и лицата измити, оживените разговори започнаха отново. Лайли знаеше, че повечето от тях са свързани с нея, но от жестовете на жените и от начина, по който бързо изтичваха до прозореца, за да погледнат към двора при най-малкия звук, личеше, че щяха да станат свидетели и на други, още по-разтърсващи събития от това, че при тях беше пристигнала една „американска принцеса“. Нещо щеше да се случи и всъщност вече се случваше.
Оставена в компанията на Халима, Лайли предпазливо я поздрави за очакваното дете. Обаче неизменната широка усмивка на Халима бързо изчезна, заменена от тревожно изражение. Уплашена, че може би е нарушила някакъв непознат обичай, Лайли само я хвана за ръцете и започна нескопосано да се извинява.
— Не, не — каза бързо Халима, — аз се радвам, че ще имам дете. Обаче след новината от тази сутрин… след като се разбра, че Земан е мъртъв… най-важното е да се появи друг син!
— Ти знаеш, че Земан е мъртъв? — запита изненадана Лайли. — Искандер ли ти каза? Не го чух да споменава името на Земан.
— От форта пристига писмо, от Гор Катри. Преди три часа. Писмо за Искандер. Рамазад прочел. Казал само на мен и на никой друг. Казал негов син Земан мъртъв. Рамазад казал червенокос комендант на форт го убил. Рамазад се заканил забие глава червенокос воин на портата на Махдан Котал! — Халима енергично показа с ръце как главата ще бъде набучена на кол.
За момент Лайли замълча, докато прецени значението на току-що получената информация. Ако Джеймс беше изпратил писмо от форта на вниманието на Искандер, това означаваше, че той знае къде се намира тя. Умникът Джеймс! Дали пък не беше умникът Джо? Разбрали са, независимо от лъкатушенията на Искандер между хълмовете. Кратковременната й надежда обаче бързо се изпари, когато си спомни колко непристъпна и добре укрепена е крепостта Махдан Котал. Не, единственият начин да се излезе оттук е чрез дипломация и хитрост. При всички случаи тя щеше да се нуждае от помощ.