— Този червенокос воин се казва Джеймс Линдзи и той не е убил Земан — рече тя. — Ще ти кажа какво се случи…
Лайли се придържаше стриктно към официалната версия на Грейс Холбрук за смъртта и за нейно облекчение Халима я изслуша съвсем спокойно.
— Така че, както виждаш, ако на Искандер не му беше хрумнало да избяга, отвеждайки лорд Ратмор със себе си, а по една случайност и мен, нямаше да има проблем — завърши Лайли.
Явно сбърка с това, което каза накрая, защото Халима се намръщи и издаде напред брадичка в знак на несъгласие.
— Искандер много умен мъж! Много добър човек. Винаги бил приятел на Земан. Той отмъсти за него. Щом взел този Ратмор, тогава Ратмор убил Земан! Ратмор умре — рече твърдо Халима.
Лайли си спомни колко сърдечна беше срещата между тези двамата и се запита дали не беше се натъкнала на ситуация „ала кралица Гуинивер — сър Ланселот“.
— Мисля, че ти много обичаш Искандер — рече предпазливо тя.
Отговорът беше категоричен.
— Разбира се! След Рамазад мой брат най-добър мъж в племето. Научил ме английски. Той учил английски в училище в Пешавар. Силен мъж. Никога не казва лъжи.
Оживлението и засилилият се шум край прозореца, който гледаше към площада, привлякоха вниманието им.
— Започва джирга — обяви Халима. — Джирга е събрание на селото.
Жените им направиха място при прозореца и те останаха там, загледани в мъжете, които се събираха долу. Със силни възклицания по-големите деца придърпаха възглавници до прозореца и стъпиха на тях, за да виждат по-добре.
Лайли видя, че пристигат около двеста мъже, които говореха и жестикулираха. Те насядаха край едно разклонено дърво в центъра на площада, а Искандер се приближи и остана в единия му край прав със скръстени ръце. Стомахът на Лайли се сви, когато видя как докарват Ратмор с ескорт, след което му казаха да седне в центъра. Изглежда, че някой се беше постарал да му придаде по-приличен вид. Дрехите му бяха изчеткани, косата сресана и той вървеше с обичайната си наперена походка.
„Горкият Ратмор — каза си Лайли. — Поне е възвърнал самочувствието си. — Тя се възхити от начина, по който той изгледа насъбралите се мъже, сякаш председателстваше директорски съвет, непрекъснато кимаше и се усмихваше уверено. — Покажи им какво се казва стил, приятелю Дърмот!“ — прошепна тя.
След това сред възторжени възгласи се появи Малик и застана прав срещу Искандер. Внушителен, с благородна осанка, той доминираше над тълпата само с присъствието си. Вдигна ръка и като извади едно писмо от пазвата си, започна бавно да чете. Всички слушаха внимателно, затаили дъх. Халима също.
— Какво казва? — попита Лайли, но й беше даден знак да мълчи. Четенето на писмото беше придружено от остри възклицания и шумни въздишки от страна на слушателите, докато Рамазад завърши, сгъна писмото и го прибра отново в пазвата си. Веднага се надигнаха възгласи, изразяващи изумление, ужас и гняв. Очевидно току-що беше съобщил на тълпата за смъртта на Земан и Халима го потвърди. Възгласите преминаха в силни, гневни викове. Мъжете станаха на крака, вдигнаха юмруци, а някои размахаха пушки. Лайли нямаше нужда от превод. Това беше призив за отмъщение, за бадал.
Искандер размаха ръце, за да накара тълпата да пази тишина, но едва когато Малик се намеси, можа да се чуе какво казва. С лишен от емоции глас Искандер, изглежда, казваше това, което вече беше известно, и преводът на Халима го потвърди.
— Той казва войник от форта убил Земан. Червенокос войник. Искандер поискал смърт за тоз човек и ако негово желание не изпълнено, тогава умре заложник Ратмор. След пет дни.
Събралите се заговориха помежду си и един-двама мъже се изправиха, показвайки с дивашки жестове, че смъртта му трябва да бъде по-мъчителна. Тъй като Халима не преведе това, което казваха, Лайли предположи, че е разбрала правилно намеренията им. Малик отново заговори и останалите млъкнаха. Този път той говори много дълго. Децата започнаха да се отегчават и се отдръпнаха от прозореца, но жените слушаха в захлас. Лицето на Халима стана напрегнато и тя започна да хапе устна, като погледът й непрекъснато се местеше от Рамазад към брат й. Не коментираше почти нищо и Лайли едва сдържаше любопитството си. Беше убедена, че старият дявол крои нещо. Тонът му изразяваше едновременно пълна откровеност, обаяние и убеденост. Лайли си припомни, че бе чувала така да говори един продавач на змийска отрова в Сиукс Сити.