Тя се вгледа внимателно в Искандер. Той също изглеждаше притеснен от речта на главатаря и се опита да го прекъсне. С леден тон Рамазад веднага му каза да мълчи. Лайли започна да осъзнава, че е свидетел на борба за власт в племето. Беше присъствала на събрания на директорския борд, на които баща й се беше справял с тези, които не бяха съгласни с него, но този път изглежда, че симпатиите й бяха на губещата страна. Старият рогач навеждаше огромните си рога, за да се справи с предизвикателството на по-младия. Може би със смъртта на Земан пътят пред Искандер беше разчистен, но може би тъкмо това не се харесваше на Рамазад.
Той посочи към небето и гласът му затрепери от неудържим гняв.
— Рамазад казва, че чужденци имат самолети да ни бомбардират. Никой войник не може да превземе Махдан Котал от земята, обаче войници, които летят, могат да разрушат крепостта. Казва, че Искандер ще докара бомби на наши глави. Ратмор, който е заложник на Искандер, е голям Хан в своя страна. — Малик посочи към Ратмор, който се надигна и се представи на тълпата с лек поклон и срамежлива усмивка на англичанче, току-що навършило шест години.
Лайли стисна ръката на Халима и двете жени инстинктивно споделиха тревогата и безпомощността си със студените си, напрегнати пръсти.
— Искандер сгрешил, като донесъл смърт на племето. Английски войници знаят къде са заложниците и ще нападнат от небето. Когато стените разрушени, ще има атака откъм земята и те ще ни унищожат. Помните ли какво направили англичани миналата година със села на махсуд? Една от тези заложници жена. Това донесе голям позор за племе и голяма опасност. Чужденци ще се бият по-яростно, за да я върнат обратно.
От тълпата се нададоха гневни възгласи.
— Наш Малик остарява! Това страхове на стара жена!
— Кой се страхува от англичаните? Ние не се страхуваме!
— Колко синове трябва да загуби Рамазад, за да отмъсти?
С лице като буреносен облак Рамазад призова за тишина.
— Чии синове убил чужд дявол? Чии синове? Твоите ли, Махмуд? Твоите ли, Аснил? Не! Убил синове на Рамазад! — Той се удари в гърдите за по-голяма убедителност. — Мой син Земан мъртъв и аз, Рамазад Хан, ще отмъстя за него. Знам кой го убил. Войник с червена коса, който убил мои двама по-големи синове, сега убил и мой трети и последен син. Ще му закова… кожата? — Халима се поколеба.
— Задника — прошепна Лайли.
— … на портата на Махдан Котал. На червенокос войник и на всички английски войници от форта. Но това е мой бадал и аз не искам племето да се меси. Оставете бадала на Рамазад на Рамазад! Искандер не мисли. Той направил голямо зло на племе. Всички сме в опасност.
Последните думи на главатаря бяха придружени с боязливо поглеждане към небето.
„Брей! — помисли си Лайли. — Този човек е голям актьор. Успя да ги убеди. Като им обеща да поеме бремето на отмъщението върху себе си, натопявайки бедния Джеймс, той едновременно оставя племето свободно да се заеме със собствените си грижи и без да губи достойнството си, да избегне въоръжен сблъсък с английската армия и английските ВВС. Обаче това не е добре за Искандер. Той е сирак и няма близки роднини, които да се обявят в негова защита. Има само сестра, но тя не може да направи нищо! Той ще направи така, че Искандер да понесе последствията.“
Изглежда, че Халима беше на същото мнение. Когато Искандер се опита да заговори, го накараха да млъкне и го заплашиха с юмруци. Запазвайки ледено спокойствие и достойнството си, той замълча и сви рамене. Настана голяма врява и най-накрая главатарят се намеси, за да въдвори ред в събранието. Изглежда, че предложи да се вземе някакво решение и Лайли заинтригувана погледна към Халима.
— Джирга трябва реши — каза тя, произнасяйки с мъка думите — дали Искандер да бъде изгонен.
— Какво? Изгонен? Искаш да кажеш обявен извън закона? — Лайли не можеше да повярва на ушите си.
Тя така и не можа да разбере напълно как премина гласуването, но съвсем скоро крясъците се възобновиха и Искандер с пребледняло лице се обърна и се отдалечи. На Лайли никак не й хареса как Ратмор потупа Рамазад по гърба, поздравявайки го с победата, след което главатарят гордо се отдалечи.
Халима изохка, прошепна името на брат си, отдръпна се от прозореца и се втурна към стаята си. Препъна се в една от възглавниците, оставени от децата, и се стовари на пода. Жените веднага се събраха около нея, изразявайки шумно тревогата си. Опитаха се да я повдигнат, но тя извика от болка. Веднага жената, която Лайли беше решила, че е сестра на Рамазад, пое нещата в свои ръце. Извикаха слугините и Халима, стенеща от болка, бързо им нареди нещо. Те я изнесоха от стаята и я сложиха в една по-малка в съседство с нея.