— Как ги избра? — попита той Джеймс.
— Не беше лесно — отвърна комендантът. — Всички до един изразиха желание да участват. Това не ме изненадва. Винаги е така. Изправен си пред алтернативата да обидиш всички, които не си избрал, и да повдигнеш извънредно много самочувствието на двамата, на които си се спрял. Обаче тези си ги бива, ще видиш. Много са опитни и са много надеждни. Освен това не са от същото племе. Вече не ми се искат нови племенни комбинации, благодаря! Ще ти служат добре дори без шестмесечните надбавки над заплатата, които им предложих, за да ви върнат отново живи и здрави. Шест месеца! Парите са достатъчни да си купят пушка или булка. Ще се грижат много добре за вас. — Той замълча. — Имам и друга причина да избера тези. И двамата имат братя в частта.
— Да не искаш да кажеш, че ще бъдат нещо като заложници? — попита Джо.
— Да — отвърна Джеймс. — Повече или по-малко. Те със сигурност ще го възприемат точно по този начин.
Джо изгледа скаутите от главата до петите. На краката си имаха сандали с дебели подметки и бяха облечени с вълнени рубашки, широки къси панталони и дълги ризи, а на гърдите си бяха препасали на кръст по два патрондаша с по петдесет патрона. Усмихнатите им лица бяха загърнати от пущунско пагри — дълга жълто-кафява кърпа, увита върху изпъкналите им сплъстени тюрбани, чийто свободен край се спускаше отзад, за да предпазва вратовете от слънцето. Джо си каза, че изглеждат доста добре. Имаха делови вид, бяха жилави и щяха да свършат добра работа.
Обаче не можеше да каже същото за третия член на групата, когато Грейс се присъедини към тях. Тя бързо се огледа.
— Очаквах двама скаути. Защо виждам трима? — Загледа се по-внимателно и възкликна: — Дяволите да ме вземат! Не е зле, Джо! Никак не е зле. Почти успя да ме заблудиш, а това никак не е лесно.
Джо не се впечатли толкова от похвалата й, но му беше забавно как Грейс се опита да ги развесели. Предполагаше, че видът му е твърде убедителен, след като беше натъркал веждите си и около очите с прах за почерняне на клепачи и бе натрил лицето си с пръст. Високата му атлетична фигура приличаше много на тази на двамата скаути, а предната вечер ротният бръснар беше оформил внимателно косите и на тримата в къса прическа, каквато обикновено носят в полка. Беше се поколебал дали да не накриви леко тюрбана си над едното око, за да прикрие белега от раната, която беше получил през войната. Скаутите обаче го посъветваха да не го прави, посочвайки с гордост белезите от собствените си рани, и той предположи, че това му придава още по-автентичен вид и повдига престижа му. Бяха го огледали внимателно, направиха някои допълнителни поправки в снаряжението му и накрая останаха доволни.
— Сахибът ще мине за пущун, докато не слезе от коня — каза със загадъчен вид Аслам, а после обясни, че англичанинът върви, сякаш овен го е мушнал в задника, докато пущунът пристъпва като леопард. Няколкото опита на Джо да върви като леопард бяха посрещнати със сподавен смях. — Не като камила, сахиб, като леопард!
— Въпросът е, Грейс, дали ще успеем да заблудим някой друг — рече Джо.
— О, да, със сигурност, ако си държиш устата затворена, стоиш отзад и не си сваляш панталоните.
— Нямам намерение да го правя — каза Джо, — но защо не трябва?
— Тогава ще те попитам обрязан ли си, или не?
— Второто — отвърна Джо, — но мисля, че ако разполагахме с време, ти можеш да свършиш и тази работа.
— Разбира се, че мога — рече Грейс. — Обаче днес едва ли ще имаме време. Трябва да си вземеш час, защото списъкът ми е пълен. Както и да е, все пак си предупреден. Внимавай.
Доброто й чувство за хумор разнообрази сивотата на утрото и понамали напрежението, което чувстваше в стомаха си. Погледна усмихнат облеклото й. Носеше прекалено широки червени панталони, шапка и воал и беше облякла мъжка бяла риза с колан на кръста.
— Така е добре — рече Грейс. — Знам, че изглеждам смешна, но това е походното ми облекло. Пущунските жени носят червени панталони, когато излизат навън. Това е сигнал за стрелците, че не трябва да стрелят по тях. Облечена така, ще се виждам отдалеч и няма да изненадам никого. — Тя огледа торбестите си панталони. — Мисля, че са много подходящи, какво ще кажеш?
Доведоха й коня, а един от скаутите — Аслам или Юсуф, беше трудно да ги различи човек — подложи ръцете си, за да може Грейс да стъпи на тях, и я настани на седлото. Другият скаут привърза медицинската чанта на Грейс отзад зад седлото и те бяха готови за път. Излизането им от форта беше умишлено дискретно. Измъкнаха се през задната врата и се насочиха в лек тръс на запад през широката долина покрай брега на река Базар. Джо забеляза лекотата, с която Грейс се държеше на седлото, като се поклащаше с пестеливите движения на кавалерист.