Запазвайки спокойствие, тя издържа погледа му, станал още по-пронизващ от черния прах, с който беше посипал веждите си, и отново каза:
— Не съм убила Земан. Обаче наистина искам да чуя какво имаше предвид, като каза, че „знаеш как бих могла да го убия“.
Заради мира по границата Джо беше запазил мълчание и досега беше мълчал, въпреки че спомените от официалната вечеря не бяха го напуснали. Помнеше как Грейс стана от мястото си и отиде да разговаря с Лайли, като седна за една-две минути на опразненото място на Земан и небрежно отмести настрана чашата му с шербет. Лесно би могла да скрие в шепата си някое хапче и с големия си практически опит по въпросите, отнасящи се до Живота и Смъртта, както и с познанията си за отровите, би могла с лекота да го пусне в чашата. Не е било цианкалий. Когато оглеждаше тялото на стълбите, Джо се беше навел достатъчно близко над него, за да установи, че от устата на мъжа не се усеща мирис на горчиви бадеми. В повърнатото също нямаше признаци за някаква позната на Джо отрова. Освен това цианкалият убива мигновено. Каквото и да е било, но не е било цианкалий.
Джо се беше ужасил от мисълта каква би била реакцията на емира, когато се разбереше, че неговият личен лекар, при това жена и чужденка, беше ликвидирала един негов сънародник и доверен офицер. Ако, както много хора предполагаха, той е търсел повод, за да обяви свещена война на англичаните, със сигурност не би имал по-добра възможност от тази. Обаче Джо не беше отхвърлил окончателно теорията за дворцов преврат и си спомняше белия кардамон, с който беше поръсен чаят на Земан, както и авторитетния и небрежен глас на Грейс, която беше казала: „Защо всички не опитате? Това е чудесно средство за прогонване на газовете.“ Дали бе искала да прикрие по този начин Искандер? За него нямаше да е никак трудно да пусне нещо заедно с кардамона в чашата на своя началник. Съучастници ли бяха Грейс и Искандер? Единственото нещо, заради което тази невероятна двойка би работила заедно, би било запазването на крехкото статукво, помисли си той. Джо беше харесал Искандер. Считаше го за съобразителен и разумен, с чувство за хумор, което му допадаше. Може би тъкмо това го беше заблудило.
С тежък полицейски глас той изказа подозренията си пред Грейс и логиката на разсъжденията си, чувствайки се малко глупаво от любопитството и лекото раздразнение, с което тя изслуша доводите му.
— Добре, Джо. Много впечатляващо — рече накрая докторката, — обаче не мога да разбера защо не ми каза всички тези неща по-рано. Не трябваше да си мълчиш. Бих могла да ти помогна. Бих могла да ти кажа, че е имало стотина начина да бъде отровен Земан на това парти, ако някой сериозно го е искал. Например Лайли припомни на всички, че Едуин Бъроус даде на Земан таблетка бисмут. А дали е било бисмут? Как бихме могли да разберем? Аз не я разгледах, а ти? Като се замислиш, Бъроус има много по-основателни причини да иска на границата да настъпят безредици. Един сериозен инцидент с афридите, който би накарал всички да се хванат за гушите, би го устроил и наистина служи твърде добре на целите му. Той може да се вайка, да се гневи и да вгорчи живота на теб и Джеймс, но когато сте с гръб към него, повярвай ми, потрива със задоволство ръце. Не се заблуждавай. Много е доволен от развоя на събитията. А кой може да каже, че той няма пръст в тази работа? За никого не е тайна, че англичаните пропиляха много сили и средства в онази кланица във Франция. Джо, ние изпитваме остра нужда от хора и пари. Администраторите като Бъроус, които държат връвта на кесията, отчаяно търсят възможности за икономии, а поддържането на боеготовността в това малко ъгълче на империята излиза прекалено скъпо. Има хора, които гледат на събитията тук като на полигон, където кръвожадни младоци биха могли да видят какво е истинско сражение, тъй като това е единственото място в империята, в което все още се пролива кръв.
— Значи според теб Бъроус е ликвидирал Земан, за да предизвика поредица от страховити събития, които биха накарали правителството да реши, че при създалите се обстоятелства политиката на изтегляне отвъд бреговете на Инд би била една разумна стъпка, така ли? — Джо искаше в гласа му да прозвучи лек сарказъм, но това, което чу, беше силен гняв.
Грейс го изгледа със сериозно изражение.
— Не забравяй, че третата афганистанска война беше едно прекалено изсилване и поводът за него беше кавга за това на кого принадлежи една градина! А пък твоята война започна с убийството на един австрийски ерцхерцог в невзрачен град на Балканите, встрани от главните събития. Това беше само поводът, а не главната причина за войната.