Усети как по гърба му се стича пот и се опита да потисне потръпването, когато си даде сметка, че срещу тях са насочени много очи, а може би и дула на пушки. Кое ли ще е по-лоша съдба, започна да се пита той — да те простреля снайперист в някоя изоставена нива във Фландрия и тялото ти никога да не бъде намерено сред всепоглъщащата кал, или да бъдеш направен на парчета от някой джезаил и оставен да се разлагаш върху горещите камъни на границата?
Докато яздеше отзад редом с Юсуф, Джо наблюдаваше как Грейс разговаря спокойно с Аслам. Умна жена и много смела. Какво беше очаквал да постигне с това възмутително обвинение? Признание? Вероятно не. Най-доброто, на което се беше надявал, беше тя да сподели с него това, което той беше сигурен, че знае за смъртта на Земан. Отговорът й не беше убедителен, да не каже преднамерено заблуждаващ. Беше се поколебал дали да сподели с нея доказателството, което имаше за невярната й диагноза, за да разколебае увереността й. Опита се да сложи на везните задоволството, което щеше да изпита, когато покаже на тази самоуверена жена, че не е някакъв смотан полицай, за какъвто очевидно го смяташе, срещу това, че щеше да я накара да бъде нащрек точно когато тя ще се опита да му излезе с най-големия си блъф. Следващия час щеше да подложи на изпитание до краен предел нейната решителност и лукавство и Джо реши, че за него не би имало по-голямо удоволствие от това. По-късно. Ако изобщо имаше „по-късно“.
Скритото наблюдение изведнъж бе заменено от открито предизвикателство. Появиха се двама местни жители, които препречиха пътя им, а Джо усети, че от двете страни на клисурата ги дебнат из засада въоръжени с пушки хора. Аслам каза нещо в отговор и зад скалите се появиха двама мъже, за да отговорят на поздрава, но Джо забеляза, че продължаваха да ги наблюдават внимателно. Грейс изрази съболезнованията си на пущу, явно разпознавайки един от афридите, към когото се обърна по име. За пръв път Джо успя да разбере какво си говорят. Бяха го репетирали във форта, а склонността на пущуните да си служат с жестове, да се шегуват и да показват актьорските си умения, много го улесни.
Аслам започна с кратки, но сърдечни поздравления. След това замълча, изчака, спокоен и самоуверен, да му дадат знак да продължи. Той не каза по каква работа са тръгнали, защото предполагаше, че това е известно на стражите. Последваха очакваните въпроси и показвайки леко нетърпението си, Аслам им каза да не се престарават и да ги пропуснат да продължат пътя си. Времето беше кратко. Отношението на стражите стана видимо по-недружелюбно и те отново заразпитваха Аслам. Като им показа явното си раздразнение, той ги уведоми, че докторката е била повикана да прегледа Малик, и се учуди, че не са уведомени за това.
Часовоите започнаха да се съвещават помежду си и всички вкупом заявиха, че никой не ги е уведомил. Вчера сутринта от форта на англичаните покрай тях бил преминал вестоносец, но това било всичко. Сигурни ли са, че са ги повикали? Аслам, полуядосан, полу на шега се развика:
— Глупаци такива! Толкова дълго сте седели върху тези скали, че по задниците ви е пораснал мъх! В Гор Катри дойде писмо. Госпожата ще остане един-два дни в крепостта, след което ще отиде да лекува емира Аманула. Тя можеше и да не прави това отклонение, но за да направи услуга на Малик и тъй като беше много спешно, се съгласи да дойде. Писмото пристигна през нощта. Вие, негодници такива, сигурно сте спели, хайде, признайте си! Е, добре, на нас ни е все едно, ние можем да обърнем и да се върнем. Само обяснете на стария Рамазад защо медицинската помощ, която е очаквал, не е стигнала до него.
Преструвайки се на ядосан, Аслам започна да обръща коня си. Моментът беше много напрегнат. Джо почти не дишаше. Ако се проваляха сега, след секунди щяха да ги застрелят. До него Юсуф се прозя небрежно, изплю се върху пясъка и се наведе, за да каже нещо на Джо на пущу. Той кимна, направи гримаса и разсеяно започна да си чопли носа.
— Не! Почакайте!
Стана точно така, както Аслам беше предрекъл. Обаче последва нещо неочаквано. На един от афридите явно му хрумна нещо. Той се развика към останалите и избухна в смях. Другите, разбрали причината за смеха му, също се разсмяха, като един от тях започна да брои на пръсти. За Джо стана ясно, че шегата беше неприлична.