И изведнъж Лайли видя коя беше. Грейс! Грейс Холбрук. Солидната, безкомпромисна, организирана и делова Грейс! Точно в този момент тя се обърна и изгледа Малик. Той стоеше заедно с имама до него, поглеждаше от Грейс към скаутите и към двамата африди, които бяха ескортирали малката група до площада. Доста време остана абсолютно безмълвен. Грейс побърза да го поздрави сърдечно и му заговори на пущу. Изумлението или умората му бяха толкова големи, че той й отговори с неуверен глас, след което млъкна и размени погледи със свещеника. Разговорът беше кратък и Малик с широк жест покани Грейс да го придружи до харема. Тя взе лекарската си чанта от коня и го последва. Лайли чу как Грейс се изкачи по стълбите и изтича при вратата да я посрещне.
— О, здравей, Лайли — рече Грейс, махайки воала си. — Ето те и теб! Ще поговорим след малко. Мисля, че първо трябва да разбера какво става тук. За момента бъди добро момиче и не ми се пречкай!
Тя се обърна към събралите се жени с твърд, безкомпромисен, лишен от всякакви сантименталности глас. Всички приветстваха по различен начин пристигането й. Влезе в стаята на Халима и остана там десетина минути, преди да се появи и да нареди на Лайли:
— Донеси ми лист и молив! — след което отново бързо се върна вътре.
Това беше шансът на Лайли. Тя взе лист и един молив от масата и най-после беше допусната в стаята на болната. Едва разпозна Халима в бледата като восък фигура на леглото. Лайли с мъка се сдържа да не извика уплашена, когато стигна до ужасното заключение, че Халима е мъртва. Но вероятно беше сгрешила. Две жени нежно галеха челото й и я държаха за ръката. Лайли се опита да не гледа към огромния корем, върху който сега Грейс работеше, и се запита какво да направи по-нататък. Грейс грабна листа от ръката й и започна да пише писмо, като говореше на Лайли на английски, докато пишеше.
— Лайли, веднага трябва да занесеш това на Малик! Тук има потенциална опасност да се стигне до смърт. Ако беше минал още един час, щяхме да изгубим и двамата. Трябва да оперирам.
— Да не би да искаш да кажеш… — започна тя, като търсеше подходящата дума, — да не би да искаш да кажеш, че трябва да й направиш цезарово сечение? Случаят такъв ли е? — В света на Лайли за подобни процедури се говореше рядко, и то винаги с ужас.
— Да — отвърна Грейс, — със сигурност е такъв. Но по-важното е, че работата е толкова сериозна, че трябва да имам съгласието на Малик, който трябва да ми каже дали, ако се наложи, ще иска да спася детето или жена му. След още няколко минути ще бъде вече твърде късно да избира.
Лайли взе листа от ръката й, казвайки си, че това вероятно ще бъде изтълкувано като грубо нарушение на протокола, но се втурна с най-голяма бързина по едното стълбище, а след това и по другото, като спусна по пътя воала си. Изскочи навън, огряна от слънчевата светлина, за голяма изненада на пазача при вратата и без да поглежда нито вляво, нито вдясно, се отправи към чакащия главатар, който се обърна към нея, пронизвайки я изпитателно с поглед. В последния миг Лайли се сети да погледне надолу и да скръсти ръце в знак на покорство, след това му подаде бележката. Малик я взе и я прочете. После я прочете отново. Обърна се и погледна към небето. После към прозореца и въздъхна. За момент сложи ръка на очите си, след което се обърна към Лайли и каза, почти извинявайки се:
— Халима.
Лайли хукна обратно, като вземаше по две стъпала наведнъж, и се върна в стаята, където Грейс работеше и жените чакаха. Грейс я изгледа втренчено.
— Халима. Той каза: „Халима“.
— Хм — промърмори Грейс. — Проклети хора! Никога няма да ги разбера! Сега изчезвай, Лайли! Настъпва моментът, когато тази работа започва да става много кървава, а аз не мога да работя с…
Обаче Лайли вече беше изчезнала.
Глава осемнайсета
Половин час след като беше избягала от стаята обратно при поста си до прозореца, тя настръхна, чувайки звук, подобен на силно крякане. Никога не беше чувала новородено бебе да плаче, но звукът, стар като света, не можеше да бъде сбъркан с нищо друго. Скочи на крака и се затича. Страхувайки се да влезе вътре, тя застана пред вратата на стаята на Халима. Минути по-късно се появи най-старшата от афридските жени и Лайли за пръв път я видя да се усмихва. Тя й даде знак да се приближи и да погледне вързопа, който държеше в ръце. Лайли плахо се приближи и се загледа в малката кръгла главица, покрита с кичур черна коса. Жената с гордост отметна завивката и показа останалата част от бебето на Лайли, приканвайки я да сподели радостта и облекчението й, че в племето се беше родило още едно момче. Единственото нещо, което дойде наум на Лайли, беше да целуне кафявото челце.