Тя остави главатаря и се отправи обратно към харема. Когато приближи, погледна към прозореца на Лайли и тя беше готова да се закълне, че за миг Грейс й намигна.
Тя предаде детето на една от прислужничките на Халима и каза нещо на друга, която бързо изтича навън.
— Нямам време да се преобличам. Искам да тръгна веднага. Я да те погледна… Да, можеш да яздиш с тези панталони. Имаш ли воал? Добре. Сложи го. Главатарят се съгласи да ни даде ескорт, който да изведе нас и скаутите от неговата територия. Всички са на мнение, че тук съм направила чудо. Очевидно в селището се говори, че то се дължи на имама и молитвите му. Няма да ги разубеждавам, че причината е друга.
— Друга е — рече енергично Лайли. — С Рамазад сме съгласни само в едно нещо — че чудото си ти, Грейс.
— Е, до голяма степен трябва да благодарим на момченцето на Халима. То е нашият пропуск за излизане оттук! Но аз нямам намерение да се заседявам повече. Поради вълненията около пристигането ни може да са забравили, че ти не трябва да си тук. За момента може би си в безопасност, но скоро тук ще стане направо лудница! Новината за раждането на наследник вече се е разпространила като горски пожар. Скоро всеки мъж с пушка в ръка и с кон между коленете ще препуска насам. Ето! Чуй! Чуваш ли? Тъпани! Това е само началото и благодаря на бога, че е така. Можем да се измъкнем през задната врата. Обикновено не го правя, но мисля, че обстоятелствата са необикновени. Това ще продължи с дни! Точно това не бих предписала на моята пациентка. Обаче не можем да направим нищо по въпроса — добави тя. Думкането на тъпаните започна да се чува още по-силно, изтрещяха изстрели, една след друга групите влизаха в галоп през портата на крепостта, като лавираха с конете си през тълпата, която почти не се виждаше от все по-сгъстяващия се прах.
Лайли се промъкна тихо в стаята, сбогува се шепнешком и целуна по бузата дълбоко упоената Халима. През това време на площада се оформи малка група. Бяха се погрижили за конете им и сега те изглеждаха готови за обратния път. Докараха два афридски жребеца — един за Лайли и друг за Ратмор. Ратмор! Поради вълненията около раждането Лайли напълно беше забравила за съдбата му. Той изглеждаше дразнещо наперен и доволен от себе си и тя се опита да избегне погледа му.
— О, госпожице Кобленц, радвам се да ви видя отново и аз…
— Дръжте си устата затворена, докато излезем от тук — скастри го Грейс. — Аслам ще язди отпред с двамата придружители. Лайли ще язди до мен, а вие, Ратмор, искам да бъдете отзад с другите двама скаути. — Тя каза нещо на пущу и двамата ухилили се скаути застанаха от двете страни на Ратмор.
„Е, поне няма да посмее да прави разни глупости, след като тези двамата го наблюдават — помисли си доволна Лайли. — Така поне няма да го слушаме да се хвали как е впечатлил главатаря.“
Тя се наведе и заговори бързо на Грейс:
— Нещо липсва, Грейс! Имам предвид твоя афгански ескорт. Някъде из това място тук има трийсет души, които вероятно се питат накъде трябва да се отправят. Да не би Малик да ги държи за заложници?
— Той планира освобождаването да стане на етапи. Утре ще им бъде разрешено да напуснат, за да имаме време да се върнем във форта и да предупредим Джеймс да не ги изпотрепе, когато пристигнат и потропат на портата.
Лайли погледна още веднъж към тълпата от хора и коне на площада, докато малката им група започна внимателно да си пробива път към главната порта, но от Искандер нямаше и следа. Това добре ли беше или зле? Дори може да не знае за детето на сестра му. Но по тези краища изглежда, че всеки научава всичко още преди да е станало, така че вероятно са му казали.
Аслам подкара бързо коня си и скоро те се сбогуваха приятелски с двамата съпровождащи ги африди, които им върнаха пушките и се върнаха на поста си при скалите. Лайли видя как гърбът на Грейс се стегна, докато продължиха да яздят. Сякаш почувствала как дулата на пушките са насочени към гърба й, тя не се успокои, докато не преминаха два-три завоя и започнаха да се спускат към широка долина. След като яздиха час, Грейс нареди да спрат в сянката на няколко разкривени кайсиеви дървета близо до стар мост над река Базар. Страховете като че най-после я бяха напуснали. Вече не си играеха на котка и мишка с главатаря. Въпреки това Лайли беше доволна, че отново е под охраната на скаутите, и се успокои, когато видя, че те продължават да са нащрек. Очите им непрекъснато шареха наоколо и оглеждаха пространството пред тях и зад тях, а ръцете държаха пушките винаги готови за стрелба.