Двама от тях завързаха конете и се отдалечиха в мълчание.
„Сигурно отидоха да разузнаят напред“ — предположи Лайли. За тях тази експедиция беше просто поредният патрул, при който се взимат обичайните предпазни мерки. Това не беше пикник край реката. Обаче тази й мисъл моментално беше опровергана от третия скаут, който започна да вади от чантата при седлото си прибори за чай. Лайли неусетно си припомни за многото пикници край брега на езерото с безупречно бели покривки и купчини салфетки. Край нея неизменно стояха внимателни, готови да изпълнят всяко нейно желание, млади мъже в сини блейзъри и сламени шапки.
— Позволете ми да ви подам един сандвич с аншоа, госпожице Кобленц. — Лайли предположи, че това продължава и в другия край на света.
Тя се огледа. Безмилостно слънце над безмилостен пейзаж.
„Какви безмилостни хора. Обаче той ми изглежда доста миролюбиво настроен“ — помисли си Лайли, гледайки към третия скаут. Видя как запали огън и се възхити на сръчните му и пестеливи движения, когато той взе изоставено птиче гнездо от цепнатината в едно от дърветата, направи малка купчинка от накършени сухи тръстики, добави малко дърва, довлечени от реката, и драсна клечка кибрит. Е, тук не носеха сламени шапки, а кафеникави кърпи, завити небрежно в тюрбан.
Лайли погледна въпросително към Грейс, очаквайки да чуе разказа й. Без да му обърне внимание, Ратмор прие едно тенекиено канче чай от скаута и седна малко настрани от жените.
„Дали пък няма да е по-добре, ако някой се появи иззад тези скали и го гръмне, просто го гръмне!“ — помисли си с нескрита ненавист Лайли.
— Не можем да останем дълго тук, ако искаме да се върнем във форта преди залез-слънце — рече Грейс, поглеждайки неспокойно към небето. — Залез! Какъв ден! Струва ми се, че откакто тръгнах на зазоряване, мина цяла вечност.
— Сигурно доста ще се изненадат, като ни видят да се връщаме всички заедно! — каза със задоволство Лайли.
— Особено Джо, нали? — подхвърли лукаво Грейс.
— Джо! От него нямаше кой знае каква полза! — каза с пренебрежение Лайли. — Смешното е, че през цялото време очаквах той да дойде, за да ме освободи. По едно време, докато бяхме още във форта, наистина си помислих, че е загрижен за мен! Но когато настъпи такъв момент, къде беше той? Вероятно е играел скуош!
Почервеняла от възмущение, Лайли гледаше ту единия, ту другия. Докато говореше, третият скаут — мълчаливият, загадъчен, трети скаут — я погледна.
— Джор йе? — рече той. — Джор йе, миси баба? (Какво каза госпожицата?)
Грейс избухна в смях.
— Много добре — рече тя. — Много добре, Джо! Проговорил си и на пущу.
— Не минаваше ден в компанията на тези момчета да не науча нещо. Както и да е. Много ми хареса „халагулаха“! Правилно ли го казах? Мисля, че означава „гюрултия“. Полезна дума.
Лайли се вгледа, невярваща на очите си. Протегна ръка и докосна Джо по рамото, за да се увери, че не сънува.
— Я виж ти! — възкликна развълнувана тя. — Ти, стари дяволе! Бил си с нас през цялото време! Избудалка всички! — След това стана по-сериозна и добави: — Обаче дяволски добре заблуди мен! Дошъл си заради мен! Няма да забравя това. Когато стана стара баба и се поклащам в шезлонга, ще разказвам на внуците си за теб и за брадатите бандити, които не те забелязаха. Но, Джо, това, което си направил, е ужасно опасно! Ако разберяха, тези хора можеха да те убият!
— По дяволите! — изсумтя Ратмор, недоволен от такъв обрат на събитията. — Значи силите на законността и реда най-после със закъснение се появиха.
— Не знам какво искате да кажете с това „закъснение“! — обърна се към него Грейс, която изведнъж се ядоса. — Точно Джо разбра къде ви държат и точно той рискува живота си, навлизайки във вражеска територия, за да ви измъкне от това, в което вие така глупаво, самонадеяно и безразсъдно се набутахте. Мисля, че ако изразите малко благодарност, няма да ви навреди.
Без да се смути, той отвори уста да заговори, но беше прекъснат от възбудените викове на скаутите, които пазеха наоколо. Всички се обърнаха нататък и се взряха в двамата. Между тях имаше трети човек, облечен в дрехи на местните племена. Те го водеха към групата до огъня с опрян в гърба му револвер. Когато го видяха, Лайли и Джо скочиха на крака и го извикаха по име — Джо с недоумение, а Лайли с облекчение:
— Искандер!
— Джо, нали няма да го застреляш! — замоли го припряно Лайли. — Нали знаеш, че сега той е в немилост? Ние имахме уговорка. Поне аз си мислех, че имаме — прошепна със загадъчен вид тя.