— Мисля да почакам, за да чуя какво ще каже той, преди да го застрелям — рече спокойно Джо. — Искаш ли чай, Искандер? Мисля, че е останал за още една чаша.
Аслам предаде оръжията на Искандер — пистолет и кама — на Джо.
— Ама това е много интересно — каза Грейс. — Има ли още някой да се крие зад скалите, когото би желал да поканиш?
— Не, не — отвърна Искандер, без изобщо да се смути. — Бъдете спокойна! Сами сме. Чаках тук, защото знаех, че ще минете по този път. На това място спират всички на път за Пешавар или към форта и тук винаги се навъртат разбойници и бегълци, както са могли да се уверят за своя сметка много хора, по-малко бдителни от вас. — Той седна между Грейс и Джо, окуражен от посрещането. — Надявах се да науча последните новини от вас. — Погледна към Лайли и тя побърза да го успокои:
— Сестра ти е добре, Искандер. А благодарение на Грейс, детето й също. Момче е. И двамата изглеждаха много добре, когато ги оставихме.
Джо отново забеляза мигновеното разбирателство между двамата и се запита с тревога каква ли ще е уговорката, за която спомена Лайли. Разтревожи се, че неговата кариера като надзорница на млади момичета е пред провал.
— Мисля, че всички имаме много въпроси, но главният със сигурност трябва да бъде зададен на д-р Холбрук. Каква магия използва, Грейс, за да убедиш главатаря да ни освободи? Сега можеш ли да ни я разкриеш?
Тя изгледа замислена всички, които я гледаха в очакване — Искандер, Лайли, Джо и Ратмор, след което бавно отговори:
— Да. Всъщност има неща, които бих искала да си изясним, преди да се върнем във форта. Имам да ви разкажа някои неща за една история далеч в миналото, започнала в една клисура недалеч от тук… — Грейс се огледа и потръпна — … която е свързана със смъртта на Земан и приключва с раждането на малкото момче. Обаче аз виждам само половината от картината и трябва да поискаме от Искандер да ни запознае с подробностите, които са останали скрити за мен.
Искандер кимна. Никой не я прекъсна и тя продължи. Беше изключителна разказвачка, която явно беше разказвала много истории край лагерния огън, обаче Джо усети, че не изпитва удоволствие от тази. Очите й бяха изпълнени с мъка и отправени към далечното минало.
— Преди войната, или по-точно около четири години преди нея, една част от Първа пешаварска скаутска дивизия на база във форт Хамилтън, както Гор Катри се е наричал, преди да бъде преустроен, водила необичайно кървави битки с местните африди. Имали проблеми с тях от месеци. По някакъв начин афридите успели да се снабдят с голям брой първокласни пушки и изгаряли от желание да покажат колко добре стрелят с тях. Една барампта — мисля, че означава наказателен отряд — била изпратена да им даде урок, но те срещнали трудности и трябвало да се спасяват с бягство. Мисля, че цялата акция не е била подготвена както трябва. Отрядът не бил достатъчно многоброен за поверената му задача, а афридите били подценени. Те се биели много ожесточено и оказали силна съпротива на нашите момчета. Няколко души били ранени, а няколко убити.
Започнали да се изтеглят през труден терен, отстъпвайки към едно укритие под прикритието на пристигналото със закъснение подкрепление, което обстрелвало неприятеля с картечници „Люис“. Точно в този момент се случило нещо ужасно. Един от мъжете — това бил техният военен лекар — паднал от една скала, по която се катерел заедно с другите, и се наранил тежко. Не е нужно да ви разказвам какви били последиците от това. Хората му искали да се върнат и да го измъкнат въпреки интензивния вражески обстрел и трудния терен. Хари, така се казвал военният лекар, лежал безпомощен на дъното на дерето, а над него се били наредили африди, готови да убият всеки, който се опита да му помогне. Всеки опит за подобно нещо би бил равен на самоубийство, но така и не бил предприет. Командващият полковник наредил на хората си да се откажат и кой би могъл да каже, че не е постъпил правилно? — Грейс замислена замълча.
— Не са ли могли да го застрелят? — попита нетърпеливо Лайли. — Нали обикновено така постъпват?
— Да, така е. Но той бил на дъното на дерето и те не го виждали. Обаче в ротата имало един мъж, който не бил готов да остави работата така. Тогава той бил младши офицер, само на двайсет години, и току-що бил пристигнал в частта, но знаел какво ще стане с Хари, ако никой не реагира. Казвал се Джок. Мисля, че това е бил прякорът му. Вероятно е така, защото бил шотландец.