— Бранди?
Тя едва не подскочи, като чу гласа на Марк наблизо. Потисна бъркотията в чувствата си и се обърна усмихната към него:
— Добър вечер, Марк.
— Какво правиш навън сама? — Той се огледа, очаквайки да види че Рейф се навърта някъде, но от него нямаше нито следа.
— Трябваше ми просто глътка свеж въздух.
— Чух добра новина, ще се омъжваш. Мисля, че си идеалната съпруга за Рейф.
— Наистина ли? — Тя го погледна недоумяващо, чудейки се какво му е отвърнал Рейф.
— Наистина така мисля. Не съм сигурен дали той не ти е казал, но още първата вечер, когато те видях, казах на Рейф, че идеално си подхождате. Доволен съм, че се е вслушал в съвета ми. Той обикновено прави противоположното.
— Радвам се, че одобряваш. — Присъствието му й действаше успокояващо. Харесваше Марк. Той беше прям, честен мъж. — Чудя се как ще приеме новината Мери. Последния път, когато разговарях с нея, ми се стори, че тя иска Рейф за себе си. Казваше, че се надява той да я чака, докато порасне, и да я вземе за съпруга.
Марк се засмя:
— Ако тя трябва да загуби Рейф заради друга жена, радвам се, че ти си тази. Мисля, че двамата ще бъдете много щастливи заедно.
„Само да знаеше“ — помисли си тя болезнено.
— Надявам се да е така. Стана толкова бързо. До момента, когато той… ми направи предложението, нямах представа за неговите чувства.
— Веднъж само да го опознаеш, и ще откриеш, че той не е чак толкова труден, както изглежда.
— Сигурна съм — излъга тя, като си мислеше, че Рейф с най-пресметливият, хладнокръвен мъж, който някога бс срещала.
— Той разказа ли ти за семейството си или за Белерайв?
— Говорихме малко на вечерята. Домът му изглежда е великолепен.
— Така е. Баща му започна да строи къщата преди много години, а оттогава досега Рейф продължава да я подобрява.
— Когато е бил малък ли са починали родителите му?
— Беше на четиринадесет години, когато баща му умря. Майка му почина няколко години след това.
— Бяха ли близки?
— Той и баща му — да. А майка му… — Марк замълча. Чудеше се какво да каже.
— Какво за нея?
— Нека да се изразя по следния начин, за да бъда учтив. Тя не беше блестящ пример за честна и добродетелна жена. Беше компрометирана. Светът не е претърпял голяма загуба, когато тя напусна земния живот.
— Значи бракът на родителите му не е бил щастлив? — Тя усети, че има още много за разказване, но не беше сигурна как да го научи, без да изглежда любопитна.
— Не беше, особено краят му.
— Краят му? — Тя бе объркана.
— Майка му напусна семейството. Ето защо бях изненадан, когато Рейф ми каза, че вие двамата възнамерявате да се ожените. Той няма високо мнение за жените, нито за брака и аз вече бях започнал да се питам дали той някога ще си намери съпруга.
— Колко ужасно!
— Досега той изобщо не се доверяваше на жените. Но ти… ти си различна — усмихна й се мило Марк.
— Различна, по-добра?
— И различна, и добра. Той каза ли ти вече, че има намерение да ти наеме компаньонка? По-рано днес му споменах за това, защото съм загрижен за репутацията ти. Няма да е добре да те поставим в компрометиращо положение.
— Много мило е от твоя страна, че мислиш за мен. — Тя му се усмихна с цялата топлина на душата си. Освен Бен, Марк като че ли беше единственият човек, който се отнасяше към нея като с истинска лейди, и неговото уважение много я развълнува. — Трябва да говорим по този въпрос.
— Имам идея къде можем да намерим подходяща компаньонка. Съпругата ми Жанет е родена в Сейнт Луис и е израснала там. Тя е посещавала едно известно училище за момичета там и мисля, че може да ни препоръчат някоя подходяща жена. Веднага щом стигнем, ще потърсим.
— Страхотно любезно е от твоя страна, че ми по магаш по този начин.
— Марк е винаги готов да помогне — каза Рейф, който се бе появил на палубата и бе видял как двамата си говорят и се усмихват един на друг. Подразни го, че тя се държи мило с Марк, а него току-що беше отрязала.
— Винаги ми доставя удоволствие да помогна на една красива жена — ухили се Марк на приятеля си.
— Е, надявам се вие двамата да ме извините — каза Бранди, като искаше да избегне задушаващата близост на Рейф. — Мисля да се прибера в каютата си.
— Позволи ми, моя скъпа. — Рейф излезе напред, като й предложи ръката си.
— Разбира се — каза мило тя, като си спомни неговото предупреждение да убеждава всички, че връзката им е истинска — независимо колко горчиво беше хапчето, което трябваше да преглътне. — Лека нощ, Марк, и благодаря.
— Лека нощ, Бранди. Рейф, ще те видя ли в бара по-късно?
— Ще се срещнем там.