— Благодаря ти за цветята!
Той вдигна поглед и когато я видя, широка усмивка се разля по лицето му.
— Моля, няма защо.
— Къде ги намери?
В очите му блестеше весело пламъче, но той нямаше да разкрие тайната си.
— Нека преосто да кажем, че Морган е готов да премине през всички препятствия само за да зарадва годеницата си. — Той стана, за да я придружи до трапезарията.
— Разкошни са.
— Но не колкото теб.
Тя се разсмя.
— Има ли някаква причина да се държиш по този начин?
— Какъв начин? — попита той невинно. — Като че ли съм влюбен?
— Ами, да…
— Та ние се каним да се оженим. Ти си моя годеница. По какъв друг начин се предполага, че трябва да се държа?
— Нямам представа. Никога досега не съм била сгодена.
— Нито пък аз, но ми се струва, че щом сме лудо влюбени, трябва да се държим като такива.
— Бил ли си някога лудо влюбен? — попита го тя предизвикателно.
— Не, за мен това е ново, но кой знае, с малко практика…
— На мен ми изглежда, че се справяш отлично.
Тя се засмя сърдечно на думите си. Никога не беше виждала Рейф от тази му страна. Той винаги се държеше студено и почти сплашващо. Сега беше изпълнен с настроение, забавен и мил и тя осъзна, че почти му вярва.
— Е, благодаря ти, скъпа моя — каза той, като придружи думите си с кавалерски маниер. — След теб.
Отвори й вратата и те влязоха в трапезарията, където намериха Марк с децата. Той ги видя да влизат и им махна да се присъединят към тяхната маса.
— Добро утро — каза Бранди, докато се настаняваха.
— Добро утро, Бранди — изписука щастливо Мери. — Татко ми каза, че възнамеряваш да се омъжиш за чичо Рейф. Доволна съм от това.
И Бранди, и Рейф се оказаха изненадани от откровената й декларация.
— Мислех, че го искаш за себе си — рече Бранди.
— Обичам го с цялата си душа, но папа ми обясни вчера, че чичо Рейф не може да ме чака, докато порасна. — Тя погледна косо Рейф.
Той се протегна и я целуна по бузата.
— Бих искал, сладко мое момиче, но не мога. Освен това сега се запознах и с Бранди.
— Тя е наистина нещо много специално, нали, чичо Рейф? — каза му Мери заговорнически.
— Много е специална — отговори той, обръщайки се с топлина към Бранди.
На Бранди й се искаше да вярва на лъжите му. Толкова лесно бе да се поддаде на фантазията и да се преструва, че този красив мъж наистина е влюбен в нея, но тя не можеше да забрави скритата истина за тяхната връзка.
— Радвам се, че мислиш така — отвърна тя, усмихвайки се и на двамата. Усмивката й беше скована и пресилена, но никой не забеляза това. — Мери, твоят чичо Рейф е един специален мъж. Радвам се, че нямаш нищо против да се омъжа за него.
— Щом той трябва да се ожени, щастлива съм, че е за теб. Чичо Рейф, кога е сватбата?
— Веднага щом уредим нещата в Сейнт Луис.
— Може ли и аз да дойда?
— Не бих и помислил да го направя без теб.
Мери засия от удоволствие.
— Добре. Ще бъде много забавно.
— Джейсън, какво става? — попита го Рейф, виждайки странното изражение на момчето.
— Момичетата са странни. Защо си мислят, че да се ожениш, е нещо толкова прекрасно?
— Защото е така — отвърна му Мери — Джейсън, чичо Рейф и Бранди са влюбени. Няма да обичат никого друг, по начина, по който те се обичат. Също както татко обичаше мама.
Джейсън изсумтя пренебрежително. Това беше типично мъжко раздразнение от глупавите женски мечти за любов.
Бранди се почувства неудобно от начина, по който Мери описа тяхната връзка. Тя хвърли поглед към Рейф и установи, че той я гледа с прикрито предизвикателство.
— Тя е права, скъпа моя — рече той, посягайки да хване ръката на Бранди. — Никога не съм познавал друга жена като теб.
„Обзалагам се, че е така“ — помисли си тя, посрещайки погледа му. Очакваше да види измамата в изражението му. Той сигурно полагаше усилия да скрие истината от всички, но за нейно учудване сега я гледаше без лукавство.
— Бранди, ами ти? — питаше Мери. — Как стана така, че се влюби толкова бързо в чичо Рейф?
— Не беше трудно — каза й тя. — Играхме на карти и той спечели не само на покера, но и сърцето ми.
— Знам. Никак не е трудно да се влюбиш в чичо Рейф. Много момичета го обичат. Той е страхотно хубав, а освен това е и богат. Не е като Джейсън! — Мери се изкикоти на брат си, който седеше до нея и правеше гримаси.
— Мери, млъкни! — изръмжа Джейсън. — Доволен съм, че никое момиче не ме обича. Аз не харесвам момичетата.
Бранди не се сдържа и се усмихна, като се сети за Лоти Димърз и отчаяния й опит да заведе Рейф пред олтара. Наистина имаше много жени, които желаеха Рейф. Тя не беше от тях и въпреки това беше тази, за която той възнамеряваше да се ожени.