— И те също не те харесват! — подразни го сестричката му. — Защото ти не си хубав като чичо Рейф. Чичо Рейф е специален. Нали, Бранди?
Бранди погледна към мъжа, който скоро щеше да й стане съпруг. Външно, той беше истинският южняшки джентълмен — красив, очарователен, изтънчен.
— Да, Рейф е много специален. Няма нищо чудно, че толкова жени го искат за съпруг.
— Но ти си единствената, която той предпочете. Ще бъдете много щастливи. Уверена съм в това.
— Така ли мислиш? — Най-сетне проговори Рейф.
Мери кимна с детинска увереност, каквато Бранди би искала да притежава. Сервитьорът донесе храната им и разговорът се завъртя около това какво ще правят днес.
— Вие, влюбени птички, как ще прекарате деня? — попита Марк, когато почти привършваха с яденето.
— Няма какво толкова да се прави, докато не стигнем в Сейнт Луис — отговори Рейф.
— Е, кажете ми какви са плановете ви, когато слезете в града, и аз ще ви помогна с каквото мога. Роднините на Жанет ще се радват да видят Мери и Джейсън, затова съм сигурен, че няма да ми е трудно да се откача от тях, ако ви трябвам.
— Ще се възползвам от предложението ти.
— Ти нали отсядаш в „Плантърз Хауз“? — попита Марк.
Рейф кимна:
— Срещите ми са насрочени вече. Цялата ми седмица е запълнена.
— Ами Бранди? Тя къде ще отседне?
— Аз си имам каюта тук, на парахода.
— Да, но колко време ще остане параходът на пристанището? — каза Рейф. — Ще се погрижим да ти наемем стая в „Плантърз Хауз“, а освен това трябва да ти намерим компаньонка.
— Като пристигнем утре сутринта в Сейнт Луис, ще проверя дали семейството на Жанет не познава някоя жена, която е подходяща за компаньонка на Бранди.
След закуска те се разделиха. Бранди и Рейф отидоха да се поразходят по палубата. Никой от двамата не проговори доста време.
— Ти наистина ли мислиш, че този фарс ще го бъде? — най-сетне попита Бранди, когато намериха едно усамотено място, където можеха да говорят необезпокоявани. Тя все още се надяваше, че може да съществува някакъв начин да го убеди, че всичкото това е една лудост и те трябва да се откажат от нея. И двамата знаеха истината — той не беше влюбен в нея и никога нямаше да бъде.
Рейф я погледна невинно.
— Разбира се, че ще го бъде. Ние постигнахме споразумение и наистина трябва да го изпълним докрай.
— Някак ми е трудно да мисля за женитба при същите условия, както в бизнес-сделка. Знам, че причината са парите. Но бракът е много повече от едно финансово споразумение.
— Сигурна ли си? — каза рязко Рейф. — С изключение на Марк и Жанет, за повечето бракове се говори, че са сключени заради парите. Казано просто, те обикновено се уреждат от родителите, които или искат да запазят фамилното благосъстояние в подходящи ръце, или желаят да устроят клопка на богат съпруг заради отчаяната им дъщеря, но всичко винаги допира до парите.
— Защо си така отрицателно настроен към брака?
— Не, просто съм честен. Между двама ни няма тайни. И двамата знаем какво получаваме от нашето споразумение. Няма да има никакви изненади, когато дойде времето всеки да си хване своя път.
— Това е съвсем вярно. Аз също не се впуснах в тази женитба, въобразявайки си, че ти ме обичаш или че ще сме щастливи, след като се оженим.
Рейф я погледна.
— Добре казано. Детските мечти, като тези на Мери, са си престо това — мечти. Такива фантазии само правят реалния живот по-труден. А ние знаем точно какво да очакваме един от друг.
— О, да. Аз знам какво точно ти искаш от мен и няма защо да се тревожиш, че ще настоявам за повече, отколкото ти можеш — или си способен — да даваш.
Рейф си помисли, че тя беше доволна от споразумението, както той. Нещата се развиваха много добре — да, наистина много добре.
Единадесета глава
Тази нощ вечерята беше последвана от танци. Рейф и Бранди стояха отстрани на дансинга, наблюдавайки как грациозно минават покрай тях другите двойки.
Рейф си спомни последния път, когато беше танцувал валс. Лоти Димърз беше жената в прегръдката му, но погледът му беше прикован към Бранди през цялото време. Тогава се беше запитал какво би било да танцува с Бранди и сега беше дошъл моментът да разбере. Беше уверен, че тя ще бъде лека като перце в прегръдката му и ще се движи с повече грация и елегантност, отколкото която и да е друга жена. Беше очаквал настъпването на този момент и се надяваше Бранди да има желание да танцува с него. В края на краищата, всяка жена, която беше канил досега на танц, се бе радвала на поканата му.
— Ще танцуваме ли? — попита той, обръщайки се към Бранди с любезен вид.