— Не… не, благодаря ти. — Тя бързо отклони поканата му, без да го погледне.
Нейният отказ за миг предизвика мрачна гримаса на хубавото му лице, но той бързо я скри.
— Сигурна ли си, че не искаш да отидем на дансинга?
— Просто не съм в настроение тази вечер. Даже, ако нямаш нищо против, мисля да се прибера в каютата си — каза тя, като се обърна с гръб към дансинга.
На Рейф не му оставаше нищо друго, освен да я последва. Когато се озоваха на палубата, той гневно я догони. Настигна я и я хвана за рамото, за да я накара да спре, защото тя явно беше решила твърдо да се оттегли в каютата си.
— Ти добре ли си? — попита той, чудейки се на нейния порив да напусне залата.
— Добре съм.
— Значи тогава има някаква друга причина, поради която не искаш да танцуваш тази вечер.
Бранди се ядоса. Този мъж по някакъв начин винаги успяваше да направи това. Той като че ли инстинктивно беше способен да открие слабостите и и да ги използва. Тя се завъртя и застана с лице към него. Очите й пламнаха, когато погледна ръката, която я държеше за рамото.
— Да, има — каза му тя със стегнат нисък глас. — Трябва да знаеш… — Не искаше да произнесе следващите думи, но нямаше друг избор. — Аз не зная да танцувам.
Признанието й струваше много. Тя го гледаше с омраза, когато той се разсмя.
— Ти не знаеш да танцуваш? — повтори той, зяпнал от недоумение. През главата му никога не беше минавала мисълта, че на света може да съществува жена, която да не знае да танцува валс. Той мислеше, че жените знаят още от раждането си да танцуват и са готови да използват тези свои способности само и само да пипнат някой за съпруг при първа възможност.
— Не — повтори тя със свити устни, а после добави със сарказъм: — Искаш ли да го изкрещя силно, така че целият свят да го узнае?
— Защо не знаеш как се танцува?
Тя не можеше да повярва, че той не разбира. Не беше ли той този, който й беше казал, че й липсват маниери? В този случаи той беше прав, но тя се подразни.
— Майка ми нямаше пари, за да ми плати уроците по танци.
Рейф замръзна, гледайки надолу към нея под лунната светлина. Видя как тя се е вкопчила в гордостта си и не за първи път помисли, че Бранди е една великолепна жена. Бен му беше казал колко суров е бил животът й, и той се чудеше как е могъл да забрави това. Не можа да се овладее, вдигна ръката си и я погали нежно по бузата.
— Извинявай, че те обидих. Нямах такова намерение — каза тихо той, а погледът му срещна нейния. — Поканих те да танцуваме, защото наистина желаех това
— О… — Тя успя да каже само това. Нежната му милувка я стопли, а напрегнатият му поглед я хипнотизираше.
— Искаш ли да се научиш? — попита той с нисък, дрезгав глас. — Помня, че говорихме да ти намерим учител по етикеция, но този урок бих желал аз самият да ти го преподам.
Бранди усети, че се изчервява, и се зарадва, че тъмнината я прикрива. Сърцето й затупа бързо и тя си представи, че е в прегръдките му и те се носят под чувствения ритъм на мелодията. Тази вечер главата й се беше завъртяла. Тя си спомни за вечерта, когато го бе видяла да танцува с Лоти Димърз, а също така си спомни, че изпита завист към тази жена. Сега беше дошъл нейният ред да танцува с него и тя нямаше да откаже.
— На мен… на мен би ми било много приятно.
— Моя скъпа госпожице Бранди, ще имам ли честта да изтанцуваме този валс?
Той се поклони с кавалерски маниер, което я накара да се усмихне доволно.
— О, господин Морган, за мен ще е удоволствие да танцувам с вас този валс… ако сте достатъчно търпелив да понесете моето неумение.
Тя каза това с най-изискания тон на истинска дама от Юга.
— За мен ще е удоволствие да изпитам каквато й да е болка, само и само да си в прегръдките ми, моя мила — каза той галантно.
След това, понеже знаеше, че тя е нервна и несигурна в себе си, Рейф протегна ръка и изчака тя да я хване. Когато тя я взе, той я придърпа към себе си, придържайки я леко. Другата му ръка беше на талията й. От неговото докосване тя се почувства нежна и женствена.
— В действителност да танцуваш валс е лесно — започна той. — Просто постави ръка на рамото ми и се движи с мен. Ще тръгна бавно, така че да не объркам и двама ни.
Той започна да се движи по пустата палуба — ритмично, поклащайки се съвсем леко в такт с чувствената мелодия. Тя беше леко приглушена, но това само засилваше интимността от прегръдката на Рейф. Бранди се унесе в ритмичната магия на танца.
Единствената фантазия, която тя носеше в душата си през всичките тези години, беше споменът, когато наблюдаваше красивите мъже и жени да танцуват валс в балната зала на имението. Тогава тя беше малко момиче, което се криеше в градинските храсти. Това й беше изглеждало като най-красивото нещо по широкия свят, а ето че сега тя бе на палубата на един параход, под лунната светлина, и танцуваше валс с най-хубавия мъж, когото беше виждала.