Магията на момента я накара да забрави, че Рейф не е влюбен в нея, че не е героят, който я понася към приказното си царство. Тя се превърна в господарка на собствените си сетива. Усещаше само топлата сила на ръката му, която бе на талията й, а горещината на тялото му сякаш я изгаряше, винаги когато телата им случайно се допираха.
— Схващаш ритъма — каза й той с мек, нисък глас, докато тя се люлееше напред и назад. — Сега ще се завъртя… дръж се за мен.
Рейф се движеше грациозно и тя можеше лесно да го следва. Изтърва само една стъпка, но той бързо я покри.
Бранди се загледа нагоре в твърдото очертание на брадичката му и разбра, че от него лъха сила, а не опасност. Загледа се в плътните му устни и вместо да види присмиващия й се завоевател в тях, тя видя чувствения мъж, когото мечтаеше да целуне. Погледът й срещна неговия и видя, че той я гледа изпепеляващо.
И тогава те спряха да танцуват. Тя застина неподвижна. Държеше я само леката му прегръдка, а тялото й се притискаше интимно към неговото. Рейф се загледа в красотата, която държеше в ръцете си. Можеше да я гледа само с удивление. Тя беше истинско чудо. Подхождаше му идеално. Беше различна от всички жени, които някога бе срещал, и той се чудеше как съдбата ги бе събрала.
Рейф беше като хипнотизиран, когато се наведе към нея. Имаше намерение само да я целуне. Трябваше да я целуне, иначе щеше да полудее. Ръката му привлече талията й и той снижи устните си.
Усети как секна дъхът й при първото докосване, а тя се скова леко, като че ли да се възпротиви.
— Бранди… — Той се отдръпна само толкова, колкото да произнесе името й с нисък стон, преди да посрещне устните й в целувка.
Мигът беше пълен с екстаз. Пененето на водата от парахода, бумтенето на двигателите, музиката — всичко това потъна в забрава. Съществуваха само те двамата, прегърнати под лунната светлина.
Това беше целувка, която съществуваше само в мечтите. Беше съвършена. Романтични, без дъх, страстни, те се отделиха един от друг, удивени и смутени.
Бранди първа се съвзе. Това беше Рейф Морган — човекът, който с шантаж я бе накарал да се омъжи за него, а след като му родеше дете, щеше да се отърве от нея възможно най-бързо. Нямаше у него никакво друго чувство, освен похотливост. Тя не трябваше да се заблуждава.
— Сега трябва да си вървя… — успя да изрече тя с прегракнал глас, разбирайки с каква сила я държи той в ръцете си. Не познаваше мъж, който да я трогне толкова драматично с целувката си, и тя се уплаши от това.
Обърна се и се втурна надалеч от него, като погледна само веднъж назад, преди да се прибере в каютата си.
Рейф я гледаше как се отдалечава и беше доволен, че тя избяга, макар че искаше да я положи на палубата и да я обладае точно там и сега. Беше настоявал тя да се държи като лейди, затова й той трябваше да се отнася с нея като с такава. Беше повече от изкушен да я последва, но твърдо се овладя, наблюдавайки я от разстояние, докато тя се прибра в каютата си. Едва тогава Рейф се упъти към бара.
Марк излизаше от мъжкия салон, когато забеляза, че Рейф и Бранди танцуват на палубата. Той се спря, за да ги погледа, и веднага забеляза колко идеално си подхождат те, движейки се в ритъм по пустата палуба, забравили всичко останало, обзети от радостта да са заедно в прегръдките си.
Марк много ярко си спомни какво беше, когато той танцуваше с Жанет. По време на онези скъпоценни моменти единственото нещо, което имаше значение, бе да я държи в прегръдката си; останалият свят сякаш се стопяваше.
Рейф изпитваше сега същата радост с Бранди и той се зарадва за приятеля си. Веднъж в живота си всеки мъж заслужаваше това щастие. Когато двойката се раздели, Марк тръгна в противоположната посока, защото не искаше да ги смути.
На Марк му стана тъжно, когато си легна в самотното си легло. Беше загубил най-голямата любов в живота си. Никога вече нямаше да изживее радостта да държи Жанет в прегръдките си, да я люби, да е на дансинга с нея…
Трябваше да се пребори с душевната си болка, която заплашваше да го сломи. С течение на дните, седмиците и месеците, беше му станало по-лесно да я преодолява, но тя никога нямаше да отзвучи напълно. Жанет означаваше толкова много за него. Тя беше неговият свят. Той беше я обичал повече, отколкото е възможно да се обича един човек, но тя му бе отнета трагично, завинаги.
Марк трябваше да продължи да живее. Той знаеше това. И го правеше, ден след ден. Той стана от леглото и се изправи срещу самия свят — заради техните деца, неговите и на Жанет. Въздъхна и се опита да пропъди горещите сълзи, които напираха в очите му.