Животът на Клер не беше щастлив. Парите не бяха проблем за нея, защото родителите й я бяха осигурили, преди да починат. Тя прекарваше повечето време в помощ на другите и с удоволствие правеше това. Днес беше един от тези дни, в които тя желаеше да направи нещо вълнуващо и да й се случи нещо авантюристично. Времето навън беше чудесно — слънчево и светло. Беше идеален ден за пикник или езда извън града, но не беше забавно сама да си правиш пикник или сама да яздиш. А тя беше сама.
Почукването на вратата прекъсна мислите й.
— Да? Кой е?
— Госпожица Кейвъндиш — обяви нейната директорка, когато влезе в стаята. — Искам просто да ти благодаря за още една прекрасна учебна година и да ти пожелая чудесна лятна ваканция.
— О, благодаря ти — отвърна Клер. Тя истински харесваше директорката си. — Ще те видя ли наесен?
— Разбира се. През август ще ти изпратя новата учебна програма. Пожелавам ти хубаво лято, Клер.
— Благодаря ти.
Госпожица Кейвъндиш изчезна през вратата, за да потъне във вихрушка от дейности, и Клер пак остана сама. Усмихна се замислено на мрачното си настроение, събра си вещите и тръгна към дома. Огледа за последен път малкия си кабинет — стените — голи, плотът на писалището — празен — и затвори тихо вратата зад себе си.
— Имам един интересен проблем, за който се надявам, че можете да ми помогнете — каза Марк на Сюзан и Роджър Дейвидсън същия следобед, докато седяха на чаша чай в гостната стая на обширния им дом на площад „Лукас Плейс“ в Сейнт Луис. Беше пристигнал там с децата преди няколко часа. Сега, когато беше преминало първоначалното вълнение от срещата, можеше да говори с тях за компаньонка за Бранди.
— За какво става въпрос? — попита Сюзан с готовност и желание за направи всичко за Марк. Тя го обожаваше още от първия ден, когато Жанет го доведе вкъщи, и се радваше на близката роднинска връзка, която се беше създала между тях и се бе запазила през изминалите години.
— Спомняш ли си моя приятел Рейф Морган?
— О, да. Той е един много приятен млад човек — каза одобрително тя.
Марк разказа за Рейф и Бранди, като отбеляза, че ухажването им е било като вихрушка и те двамата са лудо влюбени един в друг.
— Искат да се оженят, докато са в града, но той трябва да е уверен, че репутацията й ще остане ненакърнена. Налага се да наеме подходяща компаньонка, някоя, която да я научи на по-фините положения в етикецията. Познавате ли жена, която да се справи с такава задача? Или поне да ме насочите къде да потърся.
— О, това е толкова романтично! — каза Сюзан с усмивка, поглеждайки съпруга си. Лицето й доби замислен вид, докато тя преценяваше възможностите. Очите й светнаха, като се сети за решението на проблема на Марк. — Ама разбира се! Роджър… какво ще кажеш за Клер?
Той се усмихна одобрително, когато тя спомена името на най-добрата приятелка от детинство на Жанет.
— Клер е идеалният вариант — съгласи се той. — Марк, ти би трябвало да си спомниш за Клер Патерсън. Тя беше една от приятелките на Жанет от „Академи“. Струва ми се, че си я виждал няколко пъти. Знам, че тя беше на вашата сватба.
Марк сбърчи чело.
— Името ми звучи познато, но не си спомням как изглежда тя.
— Клер никога не е била красавица. Тя е твърде висока и слаба. Косата й е кестенява и носи очила.
От начина, по който Марк погледна Сюзан, стана ясно, че си спомня.
— Спомням си я. Тя беше мълчалива и никога не изпъкваше. Жанет я харесваше и мисля, че те си кореспондираха често, след като ние се оженихме.
— Клер е забележителна млада жена. Макар че си остана стара мома. Сега тя преподава в „Академи“, но тъй като учебната година свършва, няма да има проблем. Да й изпратя ли бележка от твое име днес следобед?
— Това би било чудесно — каза Марк, доволен, че може би ще са в състояние да решат проблема така бързо и лесно. Той се отпусна. Беше му приятно да е в компанията на Дейвидсънови. След смъртта на Жанет те се бяха виждали само два пъти и сега беше добре, че отново са заедно.
Клер се беше разположила в гостната си стая и четеше книга, когато на вратата се почука. Тя не очакваше никого и й стана любопитно, когато прислужницата й Дела влезе и й подаде писмото.
— От Дейвидсънови е — обяви Дела. — Слугата, които го донесе, ще почака за вашия отговор.
— Дейвидсънови? — повтори Клер малко учудена. Взе плика и бързо го отвори. Прочете съдържанието му веднъж, после още веднъж. — Кажи му, че с удоволствие приемам поканата им за вечеря. Ще пристигна точно в шест часа.