Дела излезе, за да предаде отговора, а Клер хвърли бърз поглед към часовника. Разбра, че е по-добре да започне да се приготвя, ако смята да е навреме за вечерята.
— Клер! Заповядай! Толкова ми е драго пак да те видя — приветства я Сюзан, докато нейната прислужница я въвеждаше във фоайето.
— Госпожо Дейвидсън, и аз се радвам да ви видя. Толкова се развълнувах, като получих писмото ви днес следобед. Такава чудесна изненада е да имам вест от вас.
— За мен е удоволствие, повярвай ми. Имаме да говорим за толкова много работи.
Клер не очакваше това. Сърцето й прескочи, а дъхът й спря в гърлото. Тя можеше само да се моли на Бога, че изражението на лицето й не издаде това, което наистина чувстваше, когато застана лице с лице срещу Марк Лефевър в салона на Дейвидсънови.
Марк стоеше до камината и разговаряше с Роджър, когато Клер влезе в стаята заедно със Сюзан. Той вдигна очи и веднага я позна, защото тя не се беше променила през деветте години, които бяха изминали от предишната им среща. Тя беше висока, слаба жена с кестенява коса, навита на кок. Носеше очила с метални рамки и бе облечена в обикновена тъмносиня рокля. Тя беше олицетворение на строгата стара мома и Марк веднага разбра, че Сюзан и Роджър не са сбъркали. Клер би била идеална компаньонка за Бранди.
— Добър вечер, Клер — каза той, като се обърна и я приветства с усмивка. — Отдавна не сме се виждали.
— Марк…? — Тя се надяваше гласът и да прозвучи естествено и да не издаде това, което чувстваше. Пред нея стоеше Марк — такъв, какъвто беше последния път, когато го беше видяла — в деня на бракосъчетанието му с Жанет. Спомените нахлуха в главата й и тя се бореше да ги подреди. Това беше преди девет години… девет дълги години. Клер на никого не беше казвала какво чувства към този мъж. Той беше толкова далеч от нея. Жанет го обичаше, както и той нея. Чувствата на Клер нямаха значение, но тя не можеше да ги спре.
Беше се влюбила в него още първия път, когато го видя на един бал. Той беше всичко, което тя си мечтаеше да има в един мъж — красив, интелигентен и любезен. Вечерта те изтанцуваха един валс и тя окончателно си загуби сърцето по него. Но той никога не узна, защото много скоро след това в залата влезе величествено Жанет.
Тя беше и красива, и остроумна, и очарователна — дамата на Сейнт Луис за този сезон. Всички мъже в града й правеха предложения за женитба, но Марк беше мъжът, в който Жанет се влюби, Марк беше този, чието предложение тя прие. Клер им се радваше и се опита никога вече да не мисли за чувствата си към Марк. Затова сега се сепна, като го виждаше пред себе си, и в сърцето й нахлуха отдавна погребаните й чувства.
— Радвам се да те видя отново. Благодаря, че дойде — каза Роджър, като излезе напред, пое ръката й и я целуна по бузата.
Тя откъсна погледа си от Марк, за да се обърне към бащата на Жанет:
— Благодаря, че ме поканихте. Беше чудесна изненада, особено след толкова време.
Настаниха се на дивана и започнаха да говорят за общи неща.
— Как са децата ти, Марк? Сигурно им е трудно без майка — каза съчувствено тя.
— Времето минава много трудно за всички ни, но нещата постепенно се подреждат. Джейсън вече става един истински млад мъж, а Мери… — той направи пауза, поглеждайки към тъщата си.
— Мери много прилича на майка си — додаде Сюзан с усмивка.
Клер тихо се засмя. Тя си спомни какво любопитство към всичко беше изпитвала Жанет, как постоянно задаваше въпроси, с които затрудняваше околните, как винаги търсеше удоволствието от живота.
— Мери трябва да е чудесна.
— Така е — каза дрезгаво Марк. — Децата вече са си легнали, но ние смятаме да останем в града за една седмица и съм сигурен, че ще имаш възможност да ги видиш, преди да си тръгнем.
— Много бих искала.
Слугата обяви, че вечерята е готова, и те се преместиха в трапезарията.
Клер се чудеше защо е поканена. По време на вечерята, докато те говореха за всичко, което се беше случило през изминалите години, нейното богато въображение я караше да си мисли, че тя наистина е липсвала на Марк и той е мечтал да я види отново. Но логичната, рационална Клер знаеше, че не е така, и тя се отказа да подхранва фантазията си. Бе поканена поради някаква друга причина; те просто още не бяха стигнали до момента, в който да й я кажат.
Най-сетне, когато беше сервиран десертът и Клер им разказваше истории за ученичките си, Сюзан започна:
— Клер, нуждаем се от твоята помощ или, по-скоро, Марк се нуждае от нея.
Погледите им се срещнаха през масата и тя се чудеше какво би могъл да иска той от нея.
— На теб ти трябва моята помощ? — попита тя малко недоверчиво. Не можеше да си представи защо Марк ще се нуждае от нея.