— Сюзан и Роджър ми препоръчаха да говоря с теб — започна направо той.
При тези думи сърцето й почти спря. Не той самият беше се сетил за нея; Дейвидсънови бяха тези, които са му споменали.
— Търся компаньонка и те решиха, че ти си идеалната. Сега разбирам защо — каза той, искайки по този начин да й направи комплимент, без да разбира колко жестоко е постъпил.
— На теб ти трябва учителка за децата и искаш да наемеш мен, така ли?
— О, не… — намеси си Сюзан. — Много по-интересно е. Марк, разкажи й цялата история.
За какво говорят те? Клер огледа седящите на масата.
— Боя се, че нещо не разбирам.
Марк й разказа историята с Бранди.
— Тя е чудесно момиче, но има нужда от малко уроци по държане в обществото. Бихме искали ти да се заемеш.
— Нима? — Клер хвана ръцете в скута си, придавайки си вид на учтива заинтересованост.
— Рейф е готов да плати щедро. Ти може да си им нужна няколко месеца. От теб ще се иска да ги придружиш обратно в Начез. Би ли проявила интерес?
Клер не знаеше да се смее ли, или да плаче. Беше доволна, че се беше преборила с наивната си фантазия. Марк определено не я искаше до себе си. Той искаше да наеме Клер учителката.
— Кажи ми нещо повече за Бранди.
— Тя е на около двадесет години, струва ми се. Много е умна и съм сигурен, че ще е добра ученичка. Нуждае се от съвети за това как да управлява къщата на плантацията, както и по отношение на други по-фини неща, свързани с представянето в обществото.
Клер кимна и замълча за известно време. Беше си мислила, че Марк е напуснал живота й завинаги. Беше си помислила, че вече никога няма да го види. А ето, че сега… Тя замислено поклати глава. Днес по-рано беше пожелала да й се случи нещо вълнуващо и ето, че стана. Ако се наемеше с тази работа, щеше да пътува, да се среща с нови хора и да бъде близо до Марк. Знаеше, че той никога нямаше да погледне романтично на нея. Не можеше да се сравнява с Жанет. Но по този начин поне ще бъде близко до него за известно време.
— Съгласна съм — отговори убедено тя, без да има нужда да се замисля повече. — Кога бихте желали да започна?
— Може да се срещнем с Рейф и Бранди в хотел „Плантърз Хауз“ утре сутринта — удобно ли е за теб?
— Да.
През останалата част от вечерта Клер се чувстваше като в мъгла. Никога през живота си не беше се заемала така импулсивно с някаква работа и тя се удиви на себе си колко спокойно я прие. Докато лежеше в леглото си тази нощ, опитвайки се да заспи, тя се чудеше какво наистина я беше накарало да каже „да“.
Но знаеше какъв е отговорът.
Това беше Марк. Дори и само за кратко време, тя щеше да бъде близо до него, ще слуша смеха му, ще разговаря с него, ще го обича… от разстояние.
Рейф проучваше Клер с явен интерес. Тя беше дошла в апартамента, който той беше наел за Бранди, сутринта точно в девет часа, както беше казал Марк. Беше облечена строго, а косата й беше свита на кок. Рейф не можеше да каже млада ли е, или стара, но със сигурност знаеше, че тя изглежда като истинска учителка, точно каквато се надяваше да наеме.
— Марк ми разказа за вас, госпожице Патерсън, и след като се срещнахме тази сутрин, разбирам, че е говорил самата истина.
Клер остана доволна, но погледна Бранди, младата жена, с която й предстоеше да работи.
— А вие, госпожице О’Нийл. Не бих искала да поема отговорността да бъда ваша компаньонка без вашето съгласие. Ако чувствате, че ще има някакви трудности между нас двете, сега е моментът да кажете.
Бранди беше мълчала по време на срещата с Клер. Тя слуша внимателно, когато Рейф зададе няколко въпроса на Клер, свързани с произхода й и опита й като учителка. Намери жената за интересна. Не беше повърхностна, превзета госпожица. Виждаше се от начина, по който се държеше с Рейф. Тя срещна погледа на Клер и видя в дълбочината му доброта.
— За мен ще е голямо удоволствие да ми бъдете компаньонка.
И Марк, и Рейф се усмихнаха.
— Значи въпросът е уреден — каза Рейф. — А сега, за заплатата ви…
— Сигурен съм, че ще бъдете повече от щедър — реагира Клер. Наистина, парите слабо я интересуваха. Вълнението й беше твърде голямо, за да се безпокои за такова земно нещо. Тя не знаеше какво я чака в бъдещето, но се надяваше то да се окаже пълно с повече приключения, отколкото животът, който беше водила досега.
— Кога ще започнем?
— Още днес, ако можете. — Рейф искаше Бранди да е настанена в безопасност в хотела. — Наел съм този апартамент за вас и Бранди. Моят е от другата страна на коридора.
— Боя се, че това уреждане на нещата не ме удовлетворява — заяви Клер, предизвиквайки изненадани погледи от страна на Рейф, Бранди и Марк. Тонът й не търпеше възражение. — Бранди ще се нанесе в моя дом, до женитбата.