— Сигурна ли сте, че искате това? — попита Марк.
— Разполагам с достатъчно стаи. Това е единственият начин да запазя репутацията на госпожица Бранди. — Тя погледна Бранди. — Ако багажът ви е тук, можем да тръгнем.
— Имам няколко неща, които трябва да взема от парахода. Трябва да се сбогувам и с Бен. Мога да бъда във вашия дом следобед.
— Ще ви чакам към един часа. — Клер й даде адреса си.
— Ще дойда.
— Освен това на вас ще ви трябва нов гардероб.
— Поръчайте всичко, от което тя се нуждае — заяви Рейф.
— Сигурен ли си? — Бранди му хвърли изненадан поглед.
— Ти ще ставаш моя съпруга. Искам да имаш всичко, което желаеш.
— Благодаря ти. — За момент Бранди беше трогната от неговата щедрост, но бързо осъзна мотивите му. Той не искаше тя да го постави в неловко положение. Трябваше да е красива, когато са пред хората, затова той беше готов да плати колкото трябваше, за да бъде гардеробът й безупречен. Щяха да превърнат външния й вид в блестящ пример за деликатна южняшка женственост.
— Значи първото нещо, което ще направим този следобед, ще бъде да посетим шивачка. Довиждане дотогава. — Клер си тръгна, защото знаеше, че има да свърши безброй неща, преди Бранди да се настани в нейния дом.
— Е, ти какво мислиш? — Рейф попита Бранди веднага щом Клер си отиде.
— Мисля, че Клер и аз ще се разберем прекрасно — усмихна се тя. — Мога да заявя, че не бих я накарала да се сърди. Тя изглежда забележителна. Обзалагам се, че е чудесна учителка.
— Аз се връщам при Дейвидсънови — каза Марк. — Ако ви потрябвам, просто изпратете съобщение. Знам, че Рейф има среща след един час. Да закарам ли Бранди на парахода? — попита той.
— Благодаря ти, Марк.
Марк излезе в коридора, за да даде възможност на Рейф и Бранди да останат за миг насаме.
— Доволен съм, че одобри Клер. Исках да намеря жена, която да не те притеснява.
— Мисля, че ще се разбираме.
— Да планираме ли вечерята за осем часа довечера?
— Да, ще бъда готова.
Бен седеше в каретата до Бранди, когато те се упътиха за дома на Клер Патерсън.
— Ти сигурна ли си, че такова уреждане на нещата е удовлетворително за теб? Нали знаеш, не е късно да се откажеш — каза той със сериозен вид.
— Бен, ти си толкова мил. — Тя му хвърли поглед от дъното на душата си. — Но Рейф и Марк са уредили всичко. Ще бъда в много добри ръце. Клер Патерсън е учителка в престижно училище за момичета тук, в Сейнт Луис.
— И тя ти допадна? Така ли?
— Да така е. Ти сам ще се убедиш, като я видиш. Ще се почувстваш също като мен.
— Бих желал да не заминавам утре.
— Аз също бих желала да останеш. Ще бъде добре да си на бракосъчетанието, но то ще е най-рано след седмица.
— Трябва да изтегля парахода и да се насоча нагоре по течението на реката. Ще минат три седмици, преди да се върна отново в Сейнт Луис. Пази се, внимавай, чуваш ли ме? Ще се безпокоя за теб, докато не те видя отново.
— Благодаря ти, Бен. Не знам какво бих правила без теб — тя му се усмихна сладко, но и с горчивина, защото знаеше, че нищо няма да е вече така, след като веднъж се разделят.
— Ти ще се справиш отлично без мен. Ти си от оцеляващите, Бранди — каза й той уверено.
В този момент каретата намали ход и спря пред къщата на Клер. Бен огледа дома, където Бранди щеше да отседне. Той беше в добър квартал и представляваше двуетажна тухлена сграда, която изглеждаше добре поддържана. Той я придружи до вратата и почака, докато някой отговори на почукването. Не би оставил Бранди сама, преди да е говорил с Клер Патерсън.
— Бранди. Ти си съвсем точна — поздрави я Клер, като отвори вратата.
— Здравей, Клер. Искам да те запозная с моя приятел, капитан Бен Роджърз. Бен, това е Клер Патерсън, моята компаньонка.
Те си размениха любезности.
— Исках да се уверя, че Бранди ще дойде тук цяла и невредима. Също така исках да се запозная с вас.
— Радвам се, че дойдохте. Всеки приятел на Бранди е и мой приятел.
Бранди си отдъхна, че те изглежда си допаднаха един на друг. Когато Клер влезе вътре, за да ги остави да си вземат довиждане, Бранди се обърна към приятеля си със сияйна усмивка.
— Казах ти, че ще я одобриш.
— Впечатлен съм. Твоята госпожица Патерсън изглежда изключителна лейди. Сигурна ли си, че всичко ще е наред с теб?
— Сигурна съм.
— Е, най-добре ще е да се връщам. Ти просто трябва да ми изпратиш писмо, ако ти потрябвам — по всяко време, на всяко място.
— Непременно ще го направя. Благодаря ти, че ме придружи, Бен.