Той бързо я прегърна и я целуна по бузата.
Усмивката и беше тъжна, когато тя се сбогува с приятеля си. Гледа го как си отива, после се обърна и влезе в къщата, готова да се срещне с бъдещето си.
Тринадесета глава
— Първото нещо, което смятам да направим, е да прегледаме гардероба ти, за да видим с какво точно разполагаш и да знаем какво да поръчаме — заяви Клер, веднага след като вещите на Бранди бяха занесени в една от свободните стаи. За първи път през живота си Бранди се почувства малко неловко пред друга жена. Бранди трепна вътрешно, когато отвори чантите си, за да извади дрехите си. Простря на леглото четирите си модни рокли, които обличаше, когато играеше на покер, и приглади гънките по полите им. Тя не се срамуваше от тях, но те бяха с твърде дълбоки деколтета и прекалено много бляскави за една „почтена“ жена, на която й предстоеше да се появи в обществото.
— Ммм, да — беше единственото, което Клер промърмори, докато оглеждаше замислено роклите.
— Аз имам и три по-делнични рокли — каза и бързо Бранди, като ги разпростря и тях.
Клер взе една и се усмихна.
— Тази е ушита майсторски.
— Майка ми я изработи.
— Свършила е великолепна работа.
— Ще й предам какво си казала. А може би по-добре е ти самата да й го кажеш, когато отидем в Начез. Рейф се съгласи тя да дойде да живее с нас и съм сигурна, че ще ти се удаде случай да се запознаеш с нея.
— Това е добре. Не всички мъже биха направили такъв жест спрямо тъщите си. — Клер не беше съвсем сигурна как да зададе следващия въпрос, но беше любопитна да знае къде Бранди е носила по-разголващите рокли. — И така кажи ми, Бранди, къде точно ти, хм… Е, чудех се…
— Искаш да знаеш защо роклите ми са такива — довърши Бранди вместо нея. Очакваше, че Клер ще я попита, след като види и другите рокли, и седна в края на леглото, като все още държеше ежедневната рокля, която майка й беше ушила.
— Твоите рокли са… интересни… — изражението и тонът на Клер не издаваха любопитството й.
Бранди очакваше тя да я заклейми или да й се присмее, но в тона й нямаше никакъв упрек.
— Когато се запознахме и влюбихме с Рейф на борда на „Гордостта на Нови Орлеан“, аз работех там.
— Ти си работила на параход? — Клер се намръщи, чудейки се какво е вършила Бранди.
— Да, така е. — Бранди се бе опасявала от този момент. Тя за малко щеше да остави роклите си при Бен, но те означаваха твърде много за нея. Тя се приготви да понесе презрението на Клер.
— Сега ще узнаеш защо Рейф трябваше да ми наеме наставничка. Работех на парахода като комарджийка.
— Ти си комарджийка? — Очите на Клер широко се отвориха от изумление. Бранди изглеждаше толкова мила, съвсем не приличаше на твърдата жена, която Клер си представяше как раздава картите и пие наравно с мъжете в мъжкия бар.
— Да, и при това съм дяволски добра — защити се Бранди, макар че не усети упрек във въпроса на Клер. — Така се запознахме с Рейф — като играехме покер — и ето, че сега ще се женим.
— Никога не бих предположила, че сте се запознали по този начин. Това е толкова романтично.
— Нима е така? — Бранди се опита да не прозвучи като засегната. Никой не биваше да заподозре, че нещата между нея и Рейф не са такива, каквито би трябвало да бъдат.
— И сега ти възнамеряваш да се откажеш от всичко и да станеш негова съпруга — устните на Клер се извиха в лека, потайна усмивка и тя попита: — Как се случи, че си попаднала в този бизнес?
Бранди реши, че няма какво да крие от Клер, и й разказа всичко..
— Сега разбирам защо беше толкова важно за Рейф да ме наеме — каза замислено Клер. — Добре е, че той се грижи толкова много за теб и иска да ти помогне да се нагодиш към неговия начин на живот.
— Знам, но ще ми е трудно да не бъда самата „аз“.
— О, ти пак ще си бъдеш каквато си. Само ще бъдеш малко по-добра „аз“ — каза й уверено Клер.
Бранди се усмихна на тези успокоителни думи.
— Благодаря.
— За какво?
— Че не ме осъждаш за това, което съм вършила.
— Историята на живота ти е вълнуваща. Ще трябва да ми разкажеш повече за своите приключения.
— Не беше чак толкова вълнуващо. Просто трябваше да издържам майка си и себе си.
— И си го правила. Обзалагам се, че майка ти много се гордее с теб.
— Надявам се да е така… Наистина се надявам. — Бранди се зачуди какво ще каже майка й, като разбере за станалото между нея и Рейф. — Ами ти? Изглежда е чудесно да си учителка и да помагаш на толкова много момичета.
— Наистина обичам ученичките си и винаги се радвам, когато те завършат училището и продължат успешно напред в живота. Но има един живот, който най-много съм искала да променя, а не съм могла…