— Чий е този живот?
— Моят собствен — въздъхна Клер.
— Но ти си сега тук с мен. Това е промяна за теб.
— Ти си права и аз точно за това си мислех, когато се съгласих да се наема с тази задача.
— Клер, мисля, че ще станем големи приятелки.
— Това много би ми харесало.
Двете жени си размениха топли погледи.
— Е, има едно нещо, което знаем със сигурност, госпожице Бранди О’Нийл.
— И какво е то?
— Ако възнамеряваш да дебютираш в обществото на Начез като госпожа Морган, ще ти трябва изцяло нов гардероб. Не мисля, че комарджийските ти рокли ще бъдат одобрени в някоя от балните зали на по-изтънчените семейства в Начез — каза тя с дяволита усмивка.
— Защо пък не — засмя се Бранди. — Може би ще съм в състояние да кажа на всички, че аз диктувам модата и това е най-новият стил в Париж.
— Може и да е така, но някак…
— Знам. Мислиш, че няма да ми повярват. Предполагам, че е най-добре да намерим шивачка, и то бързо.
— Кога е бракосъчетанието?
— Следващата седмица. Рейф и Марк трябва да се срещнат със свещеника, за да определят датата, и ми се струва, че планират да направят това утре.
— Тогава да вървим да пазаруваме. Ти какво ще кажеш? Знам точно мястото…
Час по-късно, когато слязоха от каретата, която спря пред магазина за дамско облекло, Бранди усети, че дъхът й спира от вълнение. Тя си беше мечтала да пазарува в някой от тези луксозни магазини, но никога не й стигаха парите. Сега, сред всичките тези скъпи вещи, й се струваше, че е толкова недодялана.
По масите покрай стените бяха наредени платове в най-различни цветове, а изкуствените манекени бяха облечени във вече готовите рокли.
— Ти често ли пазаруваш тук? — Бранди попита Клер с тих глас.
— Идвала съм тук понякога, но повечето от роклите са твърде елегантни за това, което ми трябва.
Собственичката ги посрещна, като им се усмихна приветливо.
— Добър ден, дами, заповядайте. — Вече ги беше огледала с критично око и реши, че може да са сериозни клиентки. — Казвам се Лорна. С какво мога да ви бъда полезна?
— Госпожица О’Нийл трябва да подмени гардероба си — каза Клер с най-изискания си глас. — Тя ще се омъжва.
— О, чудесно! Колко романтично и вълнуващо! Моите поздравления!
— Благодаря ви — отговори Бранди, малко стресната от готовността на жената да ги обслужи. Реши, че е добре Клер да е с нея. Клер командваше положението, без да се натрапва или да е прекалено взискателна.
— Ще ви трябва ли булчинска рокля?
— Най-хубавата — започна Бранди.
— Бракосъчетанието ще бъде в тесен кръг и затова ни трябва нещо подходящо за случая.
— Разбира се. Разполагам с идеалния модел… — Лорна се втурна из магазина и започна да показва платове и модели.
— На нея ще й трябва бельо, ежедневни и бални рокли, обувки и чорапи. Можете ли да ни осигурите всичките тези неща?
— Разбира се — отговори с готовност Лорна.
— Имате ли рокли, които тя да може да вземе още днес?
— Имам няколко, които са подходящи, и други, на които трябва да се направи лека промяна.
— А останалите неща? За колко време можете да ги завършите?
— Десет дни… Най-много две седмици.
— Твърде много време — заяви Клер с властния си учителски глас. — Всичко ни трябва до петък тази седмица, иначе ще се наложи да ги потърсим някъде другаде.
— Петък? — Очите на шивачката се разшириха. Поръчката беше голяма и тя не искаше да я загуби. Очевидно беше, че тези жени имат пари. Тя трябваше да наеме помощнички, за да свършат навреме работата.
— Ще успеете ли? — Клер се държеше, като че ли са готови да си тръгнат.
— Да, да! — настоя Лорна. — Мога да се справя. Вашите неща ще са готови до петък.
— Добре. Да започваме ли?
— Оттук, моля. Трябва да вземем мерките ви и тогава ще започнем да избираме разцветки и модели, които ви харесват.
Лорна ги поведе към задната част на съблекалнята. Тя повика помощничката си Кейт и двете се заеха да планират новия гардероб на Бранди.
Бранди се почувства като в света на мечтите. Всичките дрехи, които беше притежавала през живота си, бяха съвсем обикновени, като се изключат тези с фалшивия блясък, с които се обличаше, за да влезе в залата за покер. Сега тя мълчеше, предоставила на Клер да обсъжда новия й гардероб, и трябваше да признае, че беше впечатлена от разбирането за мода на новата си приятелка. Удиви се, че една жена, която се облича толкова семпло, може да знае толкова много за платовете и модните тенденции.
— Защо не купиш и нещо за себе си? — Бранди попита Клер.
Лорна и помощничката й бяха отишли да търсят друг плат, така че те двете бяха сами за момент. Клер я погледна изненадано: