— За себе си? Да купя нещо оттук? Не, аз никога не бих облякла нещо подобно.
— Че защо не? Сигурна съм, че като се върнем в Начез, ще имаме доста ангажименти. Ти също ще трябва да имаш вечерни рокли — подкани я Бранди, искайки да види строгата Клер в модна рокля. Тя се запита колко различна би могла да изглежда Клер в цвят, който подчертава светлата й кожа и кестенявата й коса. Начинът, по който се беше облякла сега, скриваше красивите й черти. Тя имаше хубава фигура и безупречна кожа, усмихваше се бързо и широко, така че би могла да очарова всекиго. Бранди беше изненадана, че Клер не отделя повече внимание на външността си.
— Ами не знам…
— Ако се безпокоиш за парите, ще включим стойността в моята сметка и просто ще кажем на Рейф, че това е една от моите рокли.
— О, не. Никога не бих направила това. Имам достатъчно пари, за да платя. Родителите ми оставиха добро състояние. Просто…
— Просто какво? Ще изглеждаш изключително в онази вечерна рокля, която собственичката ми показа преди малко — подкани я Бранди, спомняйки си начина, по който Клер огледа дрехата, когато Лорна я донесе да я видят.
Клер помълча, мислейки за атлазената рокля с широки поли. Тя беше семпла, елегантна, но доста дълга за Бранди.
— Ти си няколко сантиметра по-виспка от мен. Роклята вероятно ще ти стане без никакви промени. Защо не я премериш? Не би трябвало аз да съм единствената, която днес опипват и набождат с карфици.
В този момент се появи Лорна с нетви платове и модели за бални рокли.
— Лорна, донеси обратно онази рокля. Клер иска да я премери.
Шивачката остана удивена, но след това се усмихна.
— Вие сте права. Цветът ще й подхожда чудесно. Ей сега ще се върна.
Тя остави платовете и побърза да намери модела, който беше направила за друга жена, но тя се бе отказала от него. Беше зашеметяваща рокля, подходяща за кралица, и тя се беше раздразнила, че клиентката не я бе купила. Тя, разбира се, знаеше, че ще се появи друга, която ще може да я носи, и, изглежда, тази жена беше в магазина й. Клер имаше почти идеална фигура под обикновената делнична рокля. Лорна се усмихваше широко, носейки роклята към двете си клиентки.
— Това е чудесна идея — каза Лорна, докато помагаше на Клер да съблече роклята си. — Не ви предложих да я премерите, но мисля, че цветът й е идеален за вас.
Клер се притесняваше. Бяха изминали много години, откакто тя си беше купувала нещо толкова фриволно. Като учителка, на нея не й трябваха модни рокли, но Бранди може би бе права. Тя щеше да замине за Начез, където никой не я познава. Тук тя беше госпожица Патерсън, учителката, и от нея се очакваше да се държи по един определен, уравновесен начин, който да демонстрира добри маниери. Но когато отидеше в Начез, тя можеше да бъде която си пожелае… поне за известно време. Образът на Марк й се мярна в съзнанието.
Клер вдигна ръцете си, а Лорна навлече роклята през главата й. Тя беше забравила божествения допир на атлаза до кожата й. Роклята се плъзна надолу по тялото й с чувствена милувка. Клер не се огледа веднага в огледалото. Изчака Лорна да оправи полите и деколтето на роклята.
— Ето, това е — каза Лорна със задоволство, отстъпвайки назад, за да се възхити на начина, по който изглеждаше Клер. — Вие какво мислите, госпожице О’Ниил?
— О, Клер! Огледай се в огледалото — каза й Бранди със затаен дъх.
Тя не бе си представяла, че една дреха можеше да разхубави толкова Клер, но синьото като че ли озаряваше цялото й лице. Очите й привлякоха вниманието на Бранди. Зад очилата не беше забелязала цвета им досега. Бяха очарователно синьо-зелени и като че ли се променяха в зависимост от цвета на роклята. Деколтето разкриваше горната част на стегнатите й, пълни гърди, мекият плат обгръщаше стройната й талия. Бранди я гледаше доволна и впечатлена.
Клер не разбираше защо Бранди и Лорна са така изненадани, но когато се обърна към голямото огледало и се погледна, разбра. Тя замря, загледана в собственото си отражение.
— О… — Тя пое дъх. — Разкошна е…
— Не тя е разкошната, а ти! — поправи я Бранди. — Изглеждаш прекрасно. Трябва да я вземеш. Знам, че ще имаш случай да я облечеш, когато се върнем в Начез.
— Да… — беше единственото, което Клер можеше да промълви. — Да, ще я взема за себе си.
— Добър избор — съгласи се Лорна. — Никога не съм си представяла, че роклята ще изглежда толкова чудесна, но това наистина е така. Като че ли е ушита точно за вас. Надявам се всичките ви мечти да се сбъднат във вечерта, когато ще я носите.
Бранди се усмихна на добрите пожелания.