— Непременно ще се сбъднат. Тя изглежда като принцеса от приказките.
— Едва ли. — Клер знаеше, че независимо колко е хубава роклята, под нея тя си беше все същата Клер Патерсън, старата мома учителка, която сега беше компаньонка и наставничка. Откъсвайки с усилие поглед от собственото си отражение, тя насочи вниманието си към Бранди. — Ами ти? Ако аз ще нося тази рокля, трябва на намерим нещо още по-прекрасно за теб. А да не говорим за роклята, която ще облечеш за сватбата.
— Намерила съм точно модела за нея — каза Лорна и те насочиха вниманието си отново към Бранди.
Рейф изпрати съобщение на Марк, че ще свърши срещата си към средата на следобеда и че те двамата ще могат да се видят със свещеника в четири часа. Двамата мъже се срещнаха близо до църквата, в която се бяха оженили Марк и Жанет, в жилището на енорийския пастор, за да говорят със стария приятел на Марк — отец Фин.
— Марк? Марк Лефевър? Толкова се радвам да те видя! Заповядайте в кабинета ми — посрещна ги на вратата пасторът.
— И аз се радвам да те видя, отче.
— Толкова съжалявам за смъртта на Жанет. Сюзан и Роджър го преживяха много тежко. Това беше една трагедия. — Очите му излъчваха истинско съчувствие.
— На всички ни беше много тежко — каза сериозно Марк.
— Разбирам те.
— Но не това е причината, поради която дойдох да те видя днес, отче. Тук съм заради моя приятел Рейф Морган. Рейф, това е отец фин.
— Какво мога да направя за вас? — попита със загрижен вид пасторът, премествайки погледа си от Марк върху Рейф.
— Искам да се оженя, отче — заяви Рейф и внезапно млъкна, разбирайки какво е казал току-що. Не бе мислил, че някога ще изрече тези думи.
— Рейф се надява ти, отче, да извършиш бракосъчетанието. Той е в града заедно с годеницата си за много кратко време и те се питаха дали ще се съгласиш да ги венчаеш.
— Веднага ли? — Отец Фин леко се намръщи.
— Трябва да се върна у дома в Начез следващата седмица и се надявам да заведа Бранди със себе си като моя законна съпруга — каза му Рейф.
Отец Фин пое дълбоко дъх, като проучваше сериозно Рейф.
— Църковният закон повелява трикратно обявяване на бракосъчетанието в продължение на три седмици.
— Отче, не може ли да се направи изключение? — каза Марк в подкрепа на приятеля си. — Бракосъчетанията, които ти си направил, са щастливи. Аз наистина обичах Жанет с цялото си сърце и искам същото щастие за Рейф и Бранди. Ти умееш да го раздаваш, отче.
Отец Фин се засмя на приятелската закачка на Марк.
— Иска ми се да вярвам, че това, което казваш, е така, Марк. Драго ми е да науча, че всички бракосъчетания, които съм направил, са щастливи.
— Такива са. От всичките женитби, които знам, нашата беше най-щастлива. Сигурен съм, че това се дължи на теб. Ще помогнеш ли на Рейф и Бранди, отче?
Отец Фин се обърна към Рейф, потривайки брадата си, докато изпитателно го оглеждаше.
— Надявам се, че бих могъл да уредя нещо, щом като е толкова важно за вас да се ожените следващата седмица — каза той накрая.
— Благодаря ви, отче. — Рейф се усмихна, успокоен че всичко се нарежда както трябва.
— Няма защо, млади момко. Защо не доведеш със себе си годеницата си утре сутринта? Така ще можем да се опознаем по-добре и да подготвим церемонията.
— Ще дойдем.
Те станаха да си вървят.
— Марк?
— Да, отче?
— Ще се радвам да видя децата ти. Можеш ли да ми ги доведеш? Не съм виждал Мери от кръщаването й.
— Непременно ще ти ги доведа.
— Добре.
Четиринадесета глава
Рейф се връщаше в хотела, когато забеляза табелка на магазин надолу по улицата — КЛАРКСЪН И СИНОВЕ, БИЖУТЕРИ. Той се спря за момент, преценявайки какво да прави, след това се насочи към магазина. При влизането му звънчето на вратата леко издрънка.
— Добър ден, сър. С какво мога да ви бъде полезен? — попита един възрастен господин, като излезе иззад завесите, които отделяха задното помещение.
— Трябва ми… — Рейф плъзна погледа си по изложените стъклени кутийки, търсейки идеалния… — пръстен. — И тогава го видя да блести и искри под ярката светлина.
— Пръстен ли, сър?
— Ето този… — каза той веднага, загледан в солитера в обков от жълто злато. Обковът беше прост, почти гладък, но това само подчертаваше блясъка на бижуто.
— Имате отлично око, сър — избоботи Кларксън, бързайки да отключи витрината и да извади пръстена. Подаде го на Рейф и зачака неговата реакция.
На Рейф не му трябваше дълго да мисли. Той позна истинския скъпоценен камък още като го видя. Пръстенът беше подходящ за Бранди.
— Ще ми трябва и венчална халка.